Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
smarfietka (2012)

Издание:

Змийският цар; Приказки от древна Персия

ИК „Кралица Маб“, София, 1995

Редактор: Николай Аретов

ISBN: 954-533-007-4

История

  1. — Добавяне

В далечни времена в един голям град живели дванайсет падишахски синове. Те нямали сестра. Всеки ден, всяка вечер те казвали на майка си:

— Е, майчице, ако не ни родиш сестра, ще напуснем града!

Но жената на падишаха не им родила сестра и един ден братята си взели нещата и напуснали родния град.

Изминали седем години, жената на падишаха родила момиченце. И след него общо дванайсет момичета.

Момичетата пораснали и непрекъснато дотягали на майка си с въпроси: кога ще се върнат братята им. А майка им винаги им отвръщала:

— Ще се върнат.

Сестрите чакали, чакали, но братята им все не се завръщали. Тогава те се събрали и тръгнали през пустинята. Заклели се, че ще странстват докато не намерят братята си.

Вървели сестрите и накрая се разделили.

Най-малката сестра след дълъг път стигнал най-сетне до най-малкия брат. Тъй като никога не я бил виждал, братът попитал:

— Коя си ти, девойко?

— Аз съм дъщерята на падишаха на страната на Слънцето — отвърнала тя. — Търся братята си.

Тогава момъкът се открил пред сестра си и я запитал:

— Сестричке, как си се осмелила да тръгнеш на такъв дълъг път?

— Не, братко — отговорила тя, — не съм сама. Другите ми сестри тръгнаха да търсят останалите ни братя.

Братът завел сестра си у дома и така я обикнал, че жена му започнала да мрази девойката. Веднъж тя отишла при съседката си и рекла:

— Откакто тази девойката влезе в живота ми, не видях бял ден. Иска ми се да сторя нещо, та тя да напусне нашия край.

Съседката я посъветвала:

— Свари пресолено ядене и я нахрани. А в каната с водата пусни малки змийчета. Когато тя помоли да пие, дай й да пие от тази кана. Ще изпие тя водата, ще й се надуе корема и брат й ще реши, че тя очаква дете, и веднага ще я изгони от дома ви. Така ще постигнеш своето.

Жената на шахзаде така и направила. Щом сестрата хапнала, й се допило вода. Пила от каната, а после се оплакала:

— Не знам какво имаше в каната, но не мога да си поема дъх.

А жената на брат й я уговаря:

— Потърпи, ще ти мине.

През нощта на девойката й се надул коремът, а на сутринта жената рекла на шахзаде:

— Сестра ти очаква дете. Не зная кой е бащата.

Братът се втурнал в стаята на сестра си и видял, че жена му има право, хванал сестра си за ръка и я изгонил от къщи.

Девойката вървяла, вървяла и най-сетне стигнала до края на пустинята. Гледа срещу нея прах се вдига, един конник язди насреща й. Девойката умирала от жажда и се отпуснала на земята до един трънков храст. На коня яздел един падишахски син. Той видял девойката и решил, че му се привижда образа й, но попитал:

— Какво правиш сам-самичка в тази безкрайна пустиня?

— Толкова съм жадна — отвърнала тя, — че не мога дума да изрека.

Шахзаде й дал да пие вода. Когато девойката се напила, тя му разказала какво й се случило. Той я сложил на коня си зад себе си и я отвел в града. Майката на шахзаде от покрива на двореца видяла, че синът й се връща с девойката. Той бързо влязъл в двореца и казал на майка си:

— Намерих тази девойката в пустинята. Тя е болна, трябва по-бързо да я излекуваме.

— Тази девойката ще ни донесе беда! — възразила майката. — По-добре я отпрати.

— Не, вече съм решил — заявил синът. — Дори от небето камъни да падат, аз все едно ще се оженя за нея.

Най-малката сестра останала в двореца и скоро оздравяла. Не минало много време, дошъл денят на сватбата. А жената на брат й, която по същото време разучила всичко, се преоблякла като дервиш и отишла в двореца. Гледа: пред двореца вървят напред-назад хора. Тя с всякакви хитрини успяла някак да влезе с тълпата в двореца. А там, в тържествената зала шахзаде и сестрата на мъжа й седят, хванати ръка за ръка.

Паднала нощта и младоженците се прибрали в покоите си. А в съседната стая спели седемте по-малки братя на шахзаде. В полунощ злата жена се промъкнала в стаята и отсякла на седемте момчета главите, после влязла в брачните покои и оставила окървавения кинжал до младоженците и се скрила.

Още не се било разсъмнало, когато прислужниците отишли в стаята на момчетата и що да видят: седемте братя лежат обезглавени, потънали в кръв. Те се развикали, младоженците се събудили и синът на падишаха видял до жена си окървавения кинжал. Тя започнала да плаче и да се кълне, че е невинна и няма вина за смъртта на момчетата, но никой не й повярвал, заклеймили я и я прогонили от града.

Със сълзи на очи девойката си тръгнала. Вървяла, вървяла и отново се озовала в пустинята. Изведнъж видяла, че над земята се издига сивкав пушек. А от пушека се появила пери и я попитала:

— Защо плачеш?

Девойката разказала всичко, което й се случило.

— Не се огорчавай и не плачи — започнала да я утешава пери. — Аз ей сега ще съживя седемте момчета.

Махнала с ръка и насред пустинята се появил дворец, в който лудували седемте момчета. Пери изчезнала, а девойката и седемте шахзаде останали да живеят в двореца. Денем те излизали на разходка, вечер се връщали в двореца и девойката така старателно се грижила за тях, че те скоро пораснали и се превърнали в хубави момци.

В едни прекрасен ден падишахът излязъл от двореца да се поразходи и попаднал в пустинята. Изведнъж видял седемте момъка и те всичките заедно го посрещнали:

— Скъпи ни татко!

И бързо се отдалечили. Цяла седмица падишахът всеки ден слушал тяхното приветствие. Накрая решил да разбере какво е това чудо. И веднъж се приближил до двореца на девойката. Момците стояли на вратата и тогава се появила девойката. Като я видял, падишахът веднага я познал и й казал:

— Още ли си жива? Какво правиш тук?

— Тези момци — рекла девойката, — са твоите синове, които ти видя с отсечени глави. А аз съм любимата жена на твоя най-голям син.

Падишахът прегърнал и целунал синовете си, целунал и снаха си и попитал:

— Кой те е оклеветил така?

— Жената на моя брат, който живее в твоята столица.

Падишахът се върнал в двореца и наредил да намерят жената. После на площада натрупали много дърва, запалили огън и хвърлили в него злата жена. Тя горяла в огъня, а оправданата девойка стояла редом с шахзаде. И те живели дълго и щастливо.

Край