Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от неизвестен език
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
smarfietka (2012)

Издание:

Змийският цар; Приказки от древна Персия

ИК „Кралица Маб“, София, 1995

Редактор: Николай Аретов

ISBN: 954-533-007-4


В далечни времена живял един човек. Той имал жена на име Фатима, която била злонравна и свадлива. По повод и без повод тя непрекъснато мърморела, така че била известна на всички като Фатима Мърморката. Тя тъй измъчила мъжа си, че той решил да я убие и да се избави от непрестанното й гълчане.

Един ден отишъл в степта и видял един кладенец. Върнал се вкъщи и рекъл на жена си:

— Милинка, хайде да идем на разходка!

Като стигнали до кладенеца, той бързо хвърлил едно покривало отгоре му и ласкаво предложил на Фатима да седне да си почине. Приседнала тя и заедно с покривалото пропаднала в кладенеца. Така мъжът й се избавил от постоянната мърморка.

След два дни той пак отишъл до кладенеца. Искал да се увери, че мърморката не е жива.

Навел се над кладенеца и чул жалния глас на една змия:

— Избави ме от мърморенето на тази жена. Добре ще ти се отплатя.

Мъжът на Фатима бързо спуснал в кладенеца ведрото и измъкнал змията горе. Като се добрала горе, змията рекла:

— Нямам пари да ти се отплатя. Но сега ще допълзя до градоначалника и ще се увия около шията на дъщеря му. Който и да дойде, няма да я пусна, докато не се появиш ти. Поискай от градоначалника пари и освободи дъщеря му.

Като рекла това, змията запълзяла към двореца, стигнала там и се увила около шията на дъщерята на градоначалника. Никой не се осмелявал да протегне ръка към змията. Накрая дошъл мъжът на Фатима, поискал хиляда златни монети и наредил на змията да пусне девойката. Тя се покорила и изпълзяла.

— Ето, разплатих се с теб — прошепнала тя, като си отивала.

Змията допълзяла до друг град и пак се увила около шията на дъщерята на тамошния градоначалник. В града обявили награда: „Онзи, който изгони змията, ще получи хиляда златни монети“.

Но нито един храбрец не успял да получи желаната награда. Накрая някой се сетил, че в съседния град се намерил един храбрец, който изгонил змията от шията на дъщерята на градоначалника. По заповед на втория градоначалник поданиците му тръгнали да го търсят в съседния град. Намерили мъжа на Фатима, уговорили го за хиляда златни монети да освободи дъщерята на техния господар.

Мъжът на Фатима забързал с тях. Като го видяла, змията го попитала:

— Нали ти се отплатих за стореното, защо си тук?

Мъжът на Фатима отвърнал:

— Ти се разплати с мен, затова дойдох да те предупредя, че Фатима ще дойде съвсем скоро тук.

Като чул за Фатима Мърморката, змията пуснала жертвата си и бързо-бързо запълзяла навън.

Приближените на градоначалника се учудили и запитали:

— Човече, разкрий ни тайната си. Защо, щом спомена за Фатима Мърморката, змията веднага избяга.

Мъжът рекъл:

— Имах аз жена, която имаше зъл характер и постоянно мърмореше, така че всички я наричаха Фатима Мърморката. Тя толкова ми дотегна, че я хвърлих в един кладенец. В кладенеца живееше змията, която сега видяхте. И на нея й бе дотегнало от Фатима. Един ден отидох да видя дали Фатима е жива и дочух гласа на змията, която ме молеше да я избавя от мърморенето на Фатима. Аз й помогнах да се изкачи горе, а тя ме научи как да спечеля малко пари. Но тази змия сега не искаше да пусне девойката, така че трябваше да я сплаша с идването на моята свадлива жена. И ето тя изпълзя от страх.

Край