Змийският цар

В далечни времена живял един дървар. Той имал три дъщери. Всеки ден бащата отивал в степта и събирал съчки за продан. Един ден тъкмо се канел да метне на гърба си вързопа със съчки, когато видял в него свита на кълбо змия. Ужасен той побягнал, но изведнъж змията проговорила с човешки глас:

— Не се бой! Искам да те помоля да ми дадеш една от твоите дъщери за жена, но знай: ако ми откажеш, ще те клъвна.

Натъжил се старецът и се върнал вкъщи. Седнал в един ъгъл и потънал в мрачни мисли. Дошла при него най-голяма дъщеря и го попитала:

— Татко, защо си тъй нажален? И съчки не донесе, а у дома няма и коричка хляб.

— Не ми дотягай с въпроси — сърдито отвърнал старецът, но дъщерята настоявала и дърварят бил принуден да й разкаже какво му се случило.

Най-голямата дъщеря се разгневила и отказала да се ожени за змията. Същото направила и средната. Накрая при бащата дошла най-малката дъщеря, наречена Мехрнегар и го попитала защо е тъй нажален. Бащата отвърнал:

— Не ме безпокои, дъще, и без това ми е тежко.

— Сестрите ми ли те обидиха?

— Не.

— Каква е причината тогава? Може да мога да ти облекча болката.

Бащата й разказал всичко. Тогава най-малката дъщеря, без да се замисли, рекла.

— Съгласна съм, татко. Иди и предай на змията моите думи.

Дърварят я целунал и се запътил към степта. Като го видяла, змията го попитала:

— Е, старче?

— Най-малката ми дъщеря Мехрнегар е съгласна да се ожени за теб.

— Тогава взимай си наръча със съчки и върви вкъщи. Чакай до залез-слънце, ако видиш, че небето е навъсено, знай, че аз пълзя. Щом небето се изясни, при теб ще дойдат четиридесет камили с откуп за невеста.

Метнал старецът наръча със съчки на гърба си и тръгнал към къщи. Като наближил залез-слънце, старецът рекъл на най-голямата си дъщеря:

— Иди да видиш, какво е времето.

— Небето е навъсено — рекла дъщерята като се върнала.

След известно време старецът изпратил средната си дъщеря. Тя погледнала небето и съобщила, че идва дъжд. Накрая излязла най-малката, Мехрнегар, и тя донесла вестта, че небето се е прояснило и че към дома им се приближава керван от четиридесет камили.

Старецът отвел двете си по-големи дъщери навътре в дома си и има наредил да не се показват навън. А на най-малката рекъл:

— Приготви се, сега ще допълзи змията.

Другите две дъщери направо се пръснали от смях, толкова им било смешно, че най-малката им сестра ще се жени за змия. Най-голямата предложила на средната:

— Хайде да идем да видим какво ще прави змията, щом падне нощта.

Мехрнегар се пременила в сватбени одежди и седнала да чака своя годеник. Гледа и що да види: змията допълзяла в стаята, обърнала се и се превърнала в човек. Пред Мехрнегар се изправил красив и строен момък, който засенчвал луната. Мехрнегар възкликнала:

— Змията е моят жених, а не ти! Махай се, той скоро ще се появи и лошо ти се пише.

Момъкът се засмял и казал:

— Аз съм змията и ме наричат Змийският цар. Аз съм омагьосан и мога да се превръщам в човек само нощем.

Като видели прекрасния момък, по-големите сестри разбрали, че са проиграли късмета и от завист прехапали устни.

На сутринта момъкът се превърнал в змия и изпълзял от къщата. Мехрнегар излязла от стаята, а сестрите й рекли:

— Видяхме мъжа ти и чухме целия разговор. Питай го как може да се унищожи змийската му кожа.

От наивност вечерта Мехрнегар наистина попитала мъжа си. Той се разгневил и така я ударил през лицето, че устата й се подула.

— Зная, който те е подучил да ме питаш това, но не мога да се откажа от теб! — възкликнал Змийският цар и за да утеши Мехрнегар й казал, че кожата му може да се изгори в огън, запален от лукови и чеснови люспи.

Двамата се сдобрили и заспали, а сестрите, които подслушали разговора, откраднали на разсъмване змийската кожа и я изгорили. Като открил, че кожата му липсва, Змийският цар се натъжил и рекъл на Мехрнегар:

— Ти погуби нашето щастие. Отивам си и повече никога няма да ме видиш!

Мехрнегар го замолила:

— За всичко са виновни сестрите ми, прости ми, ако можеш!

Змийският цар я съжалил и казал:

— Сега ще се превърна в два гълъба, а ти се постарай да ги хванеш и да ги задържиш. Ако не успееш, те ще отлетят и няма да се върнат. Ако искаш да ме търсиш, обуй чифт железни обувки, вземи желязна сопа и тръгни, върви докато не видиш змийска дупка. Знай, че аз съм там и ме чакай на входа.

Колкото и да се опитвала Мехрнегар, не успяла да хване гълъбите. Те литнали във въздуха, размахали криле и отлетели надалеч. Натъжена Мехрнегар отишла при баща си и му разказала какво се случило. Старецът въздъхнал и отвърнал:

— Станалото — станало, дъще. Върви да търсиш мъжа си!

Като се съвзела, Мехрнегар намерила чифт железни обувки, една желязна тояга и се отправила на път. Както си вървяла, видяла стадо от четиридесет камили и запитала камиларя на кого са.

— На Змийския цар, на мъжа на Мехрнегар — отвърнал камиларят.

— О, горко ми! Горко ми! — прошепнала момата и продължила пътя си. Гледа — на пътя градина, пълна е плодове и цветя, а над тях летят пойни птици. Запитала тя градинаря на кого е градината.

— На Змийския цар, на мъжа на Мехрнегар — рекъл градинарят и Мехрнегар отново прошепнала:

— О, горко ми! Горко ми, аз клетата!

Вървяла още по-нататък и като видяла един извор, усетила, че е много жадна. Приседнала, събула си обувките и зърнала змийска кожа край извора. „Ще остана тук и ще чакам“ — решила девойката.

Скоро до извора дошло едно момиче със стомна и почнало да я пълни с вода.

— Дай ми да пийна — помолила Мехрнегар.

— Няма да ти дам, иначе моят господар ще ме хока — рекло момичето.

Мехрнегар се обидила:

— Върви си и нека стомната ти се напълни с гной и кръв!

Момичето отнесло стомната и почнало да полива върху ръцете на Змийския цар, но вместо вода от гърлото на стомната потекла кръв, примесена е гной.

— Откъде донесе това? — попитал Змийският цар.

Момичето разказало какво му се случило.

— Взимай стомната и върви пак на извора, сипи вода и дай на девойката да пие — наредил Змийският цар.

Момичето изпълнило заръката му. Като си пийнала вода, Мехрнегар рекла:

— Бог да те благослови, моме, но кой е твоят господар?

— Моят господар е Змийският цар — отвърнало момичето.

Мехрнегар се зарадвала:

— Направи ми едно добро дело! Аз ще напълня стомната ти, а ти, когато му поливаш на ръцете, му сипвай по малко. Ако те помоли да му поливаш по-силно, ти му излей цялата наведнъж.

Докато момичето наливало вода, Мехрнегар без то да я види пуснала в стомната своя пръстен. Момичето се сбогувало:

— Няма да забравя твоите заръки!

Като се върнало вкъщи, момичето почнало да полива ръцете на Змийския цар и когато той наредил „Поливай, не си играй!“, то изляло цялата стомна и в ръцете му паднал пръстенът. Като го познал, Змийският цар забързал към извора. Прегърнал и целунал Мехрнегар, а после й рекъл:

— Ако родителите ми разберат коя си, ще те убият. Днес ще ме женят за дъщерята на моята леля. Аз ще те заведа при тях и ще им кажа, че си сираче, което търси работа, така че ще можеш да шеташ из къщата.

Той хванал Мехрнегар за ръката и я повел към майка си. Като ги видяла, тя усетила, че между двамата има нещо. Разтревожила се и си помислила: „Навярно това е Мехрнегар, в която е влюбен моят син. Трябва да се отърва от нея!“ А на момата рекла:

— Ти ще прислужваш на змиите. Взимай ситото и донеси вода за котлите.

Мехрнегар взела ситото и тръгнала към кладенеца, но колкото и да се опитвала, водата не могла да се задържи в ситото. Тогава Змийският цар изрекъл някакви вълшебни думи, ситото престанало да пропуска водата. Така Мехрнегар успяла да напълни котлите. Но майката на Змийския цар не повярвала и рекла:

— Не си го направила сама, някой ти е помогнал. Вземи сега тази бележка и иди при сестра ми. Кажи й да ти даде ножицата: ще скроиш роклята на невестата.

Мехрнегар покорно взела бележката и тръгнала за ножицата. Но по пътя я пресрещнал Змийският цар и й казал:

— Майка ми иска да те погуби, но аз няма да те оставя в беда. Иди при леля ми и всичко, което видиш по пътя, наричай с обратните имена. Защото пътеката, по която ще вървиш, е омагьосана. Като видиш, например, мръсната вада, възкликни: „Каква чиста и прозрачна вода! Ако имах време, с удоволствие щях да си пийна!“

Мехрнегар се разделила с мъжа си и продължила. Като наближила дома на лелята на Змийския цар, видяла една изкривена ограда и като си спомнила какво й заръчал мъжът й, възкликнала:

— Каква красива и равна ограда!

После видяла едно изсъхнало дърво без клони и листа и пак възкликнала:

— Какво великолепно и пищно дърво! Ако имах време, с удоволствие щях да си легна под него.

Наблизо течал един мръсен ручей.

— Ах, каква чиста вода! Ако имах време, с удоволствие щях да си пийна — продължила Мехрнегар.

Като влязла в двора на лелята на Змийския цар, видяла пред един кон да стои кокал, а пред едно куче — слама. Без да каже дума, тя разменила местата на кокала и сламата, после влязла при стопанката и й дала бележката.

— Стой и ме чакай тук — рекла стопанката и отишла за ножицата. В този момент от една дупка изпълзяла малка мишка и изцъркала:

— Грабвай ножицата и бягай, иначе тя ще те разреже на две половини.

Грабнала Мехрнегар ножицата и хукнала да бяга. А лелята на Змийския цар закрещяла:

— Ей, куче, хвани я!

Но кучето отвърнало:

— Ти ми сложи да ям слама, а тя ми даде кокал.

После стопанката викнала:

— Ей, коньо, догони я!

Но конят възразил:

— Ти ми подхвърли да ям кокал, а тя ми даде слама.

Лелята продължила да нарежда, този път на ручея:

— Задръж я, мръсна вадо!

Но ручеят промълвил:

— Ти ме наричаш вада, а тя ме похвали, колко съм чист и дори искаше да пийне от водата ми.

Лелята се разгневила и викнала на дървото да задържи бегълката:

— Задръж я, криво чепато дърво!

Но дървото отговорило, че бегълката го смята за стройно и пищно. Лелята се отчаяла и се обърнала към висналата ограда, но и тя рекла, че бегълката я смята за равна и красива и че няма да я задържи.

Така благополучно Мехрнегар се завърнал и като се изправила през майката на Змийския цар, чула следните думи:

— Не си го свършила сама, някой те е научил!

Вечерта трябвало да се състои сватбата на Змийския цар. Майка му наредила да донесат запалени свещи, пъхнала ги в ръцете на Мехрнегар и заповядала:

— Дръж ги, докато не изгорят!

Мехрнегар заплакала, а от сълзите й свещите още по-силно се разгорели. Змийският цар забелязал това, изрекъл заклинание и спасил ръцете й.

Дошло време да си лягат. Отвели младоженците в покоите, а на Мехрнегар постлали в яхъра и й наредили там да спи. Само че тя не мигнала, цялата нощ оплаквала съдбата си.

Дошло утрото и Змийският цар влязъл предпазливо в яхъра.

— Ставай по-бързо! Всички още спят, да бягаме!

— Ами дъщерята на леля ти? — възразила Мехрнегар.

— Убих я и сложих до нея два гълъба. Бързо ставай и вземи за из път малко вода, няколко игли и сол.

Взели всичко това и хукнали да бягат.

Майката и бащата на Змийския цар се събудили и изпратили прислужницата да събуди младоженците и да ги покани на закуска. Но колкото и да чукала тя по вратата, никой не отворил. Разтревожените родители наредили да се разбие вратата и видели мъртвата невеста, а до нея два гълъба. Щом открила, че и Мехрнегар липсва, майката на Змийския цар разбрала всичко и викнала:

— По-бързо, още не е късно.

Всички се втурнали по петите на бегълците. След време Змийският цар почувствал, че ги преследват и наредил на Мехрнегар да хвърли иглите. Те паднали на земята и в миг израснала желязна гора, която опирала в небето. Докато се промъквали през горския гъсталак, преследвачите издрали и окървавили ръцете и краката си, но не се отказали от преследването. Тогава Змийският цар хвърлил щипка сол, изрекъл заклинание и на пътя израснала огромна солена планина.

Залазили през нея преследвачите, застенали — солта разлютила раните им — но майката и бащата все пак стиганали на другия край. Тогава Змийският цар наредил на Мехрнегар да хвърли на земята меха с водата. Зад гърба им се ширнало огромно море, което изцяло заляло преследвачите. Змийският цар казал:

— Ще ида да видя какво е морето. Ако се обагри в червено, значи са загинали, а ако изплува мръсна пяна, значи са още живи.

Но морето било червено.

Змийският цар и Мехрнегар си отдъхнали и се отправили към дома на дърваря. Когато ги видели цели-целенички, сестрите се изплашили и понечили да избягат, но Мехрнегар и Змийският цар им простили и заживели дълъг и спокоен живот.