Асен Босев
Кълвач разузнавач

Веднъж в гората вест дошла

и неприятна тя била

за Кумчо Вълчо,

Кума Лиса,

че те грабители нали са,

а чули:

в близките села

сдружили се били стопаните

и общи станали харманите,

и общи станали кошарите

и общи — нивите, хамбарите.

Там вместо в курника, в овошките,

по птицеферми са кокошките.

В тях те живеели модерно,

но виждало се всичко черно

на Кума Лиса и вълка,

че как ще могат те така

кокошка и овца да грабнат?

 

Та те без плячка ще отслабнат

и ще умрат

така от глад!

Какво да правят,

що да сторят,

как с тая напаст да се борят —

стопанства дружни да съборят?

 

Въркът и хитрата лисана

изрекли пъклена закана:

— Тъй, както е било, ще бъде!

И без пазачът да ни пъди,

ще грабим, колкото си щем,

и до насита ще ядем!

 

Те имали служител верен —

един шпионин — гарван черен.

Извикали го и му дали

от горски желъди медали

и ордена на подлостта —

да ги спаси от нищета.

— Иди в селата, разузнай

и точни сведения дай

какво се прави, как отиват

делата в кооператива!

 

Изгракал гарванът Гага̀:

— Ще разузная ей сега!

И литнал с черните крила

към обновените села.

Три седмици се той забавил,

но сведения им доставил —

потайно скитал, шпионирал,

предатели, едва намирал

и горе-долу подразбрал,

дори с очите си видял,

че в овцеферми са овцете

и в много здрави са ръце те.

А в птицефермите е трудно

да клъвнеш зърно…

— Тъй ли? Чудно?

 

Тогава рекла Кума Лиса:

— Не може ли да се залисат

там някъде птицегледачките?

—Не може. Дебнат като квачки те!

— Тогава няма да е зле

да слъжеш някое петле,

че там от бедност ще умре,

а тук при нас е по-добре,

че там е в робство и беда,

а тук ще е на свобода!

То през оградата им — беж!

И ти ще ми го доведеш.

Гага̀ тогава чак й казал:

— Едно петле бях забелязал

наперено на дъбов пън

и рече: — Ех, не съм навън

да си поскитам из поляната!

— То трябва днес да бъде хванато!

Върви Гага̀ и доведи го

и ще му дам аз „кукуригу“.

Ще чакам скрита зад оградата,

а ти го залъжи с ливадата.

 

И с тая пъклена задача

отлитнал гарванът.

Кълвачът

подслушал от едно дърво.

— Какво?

За тая бъдеща беда

аз трябва да предупредя.

Застанал на дървото прав,

по свой, безжичен телеграф,

зачукал: чука-чука-чука,

кълвач телеграфира тука.

Ще дойде гарванът, бъдете

на поста си и здраво бдете,

че той ще изведе петлето,

а чака Лисата в полето.

 

Приел пазачът новината.

Не знам чия била вината,

ала дордето взели мерки

кокошките червеноперки

петлето глупаво да спрат,

лисицата

хитрината

го уловила за врата

и си намерило смъртта.

А те намерили перата

от вятър пръснати в гората.

Вълкът от лисината плячка

разтърсил в стръв гърбина ячка. Извикал гарвана шпионин,

обул го в черни панталони

и го облякъл в черен фрак,

за шпионаж приготвен пак.

— Какво да сторя, господарю?

— Ще идещ в селската кошара,

но като важен дипломат,

излъскан, фин и очилат.

И като лисиното пиле

там някое наивно шиле

ще каже: — Ей, че издокаран!

Дано и мене ме закара

от заградената кошара

зад ниви и гори — на Запад,

където всички само лапат,

да видя свят

широк, богат,

да ям и пия с дипломат.

— Върви. За хитрото ти дирене

от мен ще имаш буца сирене.

А аз в гората под клонака

от тебе шилето ще чакам.

 

Към двамата привел глава

дочул кълвачът и това.

И пак по телеграфа тайно,

тактичен, предан, мил безкрайно,

на овцефермата предал

какво дочул и що видял.

 

Пристигнал важно дипломатът,

а селяните му подмятат:

— В гората под клонака буков

ще хапнем за добра сполука.

Банкет голям ще ти дадем,

там шилето ще опечем.

И дипломатът рекъл: — Сам

ще водя шилето натам.

— Добре, води го, щом желаеш.

То тебе чака. Ей това е!

Продумал гарванът на шилето.

— Ела, не бой се с мене, милото.

Не ще им дам да те заколят,

а ще живееш с нас на воля!

Забляло шилето наивно:

— Бе-бее, това ще бъде дивно!

Води ме, искам да избягам

и като тебе да се стягам.

Да видя вашия разкош

и да танцувам до сред нощ

а денем до обяд да спя,

не мога тук да ги търпя!

 

Над селото се спускал здрачът.

Наблизо се явил кълвачът

И тайно на овчаря пак

дал уговорения знак:

— Ела да ти покажа, знам

къде врагът се крие там.

Вървели в тайните пътеки,

които ги не знае всеки.

Стаили се зад дива крушка

кълвачът и овчарят с пушка.

А в храсталака Кума Лиса

и Кумчо Вълчо в мрак дошли са.

Очаквали и те стаени,

за жертвата си настървени.

Но изведнъж дочули шум

и екнал гръм: бу-бум, бум-бум!

Гърмът отекнал из поляните.

Навирили крака душманите.

Разбрало шилето тогава,

че гарванът го заблуждава

и жално почнало да блее:

— Аз искам да се върна, бе-е!

— Да хванем гарвана! — зачукал

кълвачът на зелена бука.

И спуснали се те с овчаря,

но не успели да го сварят,

че този враг

с нов черен фрак

се мушнал в оня храсталак,

готов да шпионира пак.

 

Но зорко бди и днес кълвачът.

Стои на пост

разузнавачът!