Асен Босев
Ще бъда!

От вълчия фашистки вой

не се боел,

опасен път поел —

и в огъня на партизански бой

се стрелнал той —

безстрашния борец,

героят смел.

 

По цели нощи

крачел с пистолет,

преследван,

застрашаван от куршум.

Но той с отряд бойци

сновал навред,

не се отбил

от трудния си друм.

 

Не спрял,

не грохнал,

а напред летял,

за да строши

омразния хомот,

защото имал

ясен идеал —

народ свободен,

радостен живот.

 

За този идеал

загинал млад.

Загинал в битка —

в бой отбрулен лист,

защото бил

в мечтите си крилат,

защото бил човекът

комунист!

 

Обагрила и неговата кръв

на свободата

ведрата зора.

Друг — предан като него,

смел такъв —

поел напред

с мечтата му добра.

 

Той битката за радост

продължил

с трион и кирка,

с багери и чук.

С другарите си

пътища пробил

и след един строеж

захващал друг.

 

Герой е той —

родината строи,

разчиства смело

пътя каменист.

От трудности и труд

не се бои,

защото е строител —

комунист!

 

И аз мечтая

да съм като тях —

герой безстрашен,

смел и упорит.

Да не изпитвам

в трудностите страх

и да градя

живота ни честит.

 

Да стигна в техниката

връх висок.

Умел,

от електронното табло

да управлявам

с чудотворен ток

в завода мощен

всяко колело.

 

Макар не спал,

макар от масло чер,

ще бъда като ведро утро

чист.

И аз — димитровският пионер —

ще бъда утре

верен комунист.

Ще бъда!