Цветан Диковски
Вечен огън

В памет на поета

Радослав Линковски

Проскърца тъжно твоето перо

за „сбогом“, млъкна звънката ти лира!

Замлъкна и едно сърце добро,

що хорски грижи цял живот събира!

 

Ти ни напусна, нежен, волен дух,

с любов нареждал стихове горещи!

С „Молитва“-та зарадвал моя слух,

днес се отправи Вечността да срещнеш!

 

С какво днес мога да те утеша,

о, романтична птицо песнопойна?

С какво да стопля твоята душа

освен с молитвата заупокойна?

 

За сбогом ти поднасям този стих,

взел от духа на твоите завети,

в които вяра и любов открих,

наместо огън вечен да ти свети!

 

Как искам да усетиш песента,

която ти изпращам там в безкрая!

Безгласен днес си тръгна от света,

но с любовта навек спечели рая!