Живка Рудинска
„Романът с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал…“

Клифърд Доналд Саймък е роден през 1904 година в щата Уисконсин, САЩ. Започнал творческия си път 27-годишен, днес той е носител на много литературни награди, превеждан е в десетки страни.

Освен от доста публикации в ежедневния и периодичния печат, у нас Саймък е известен и с преведените на български език творби „Всичко живо е трева“ (издателство „Народна култура“, 1972 година) и „Гробищен свят“ (издателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1972 година).

„Резерватът на таласъмите“ се числи към най-добрите произведения на популярния американски писател фантаст. Според най-авторитетни критици този роман е пример за предаване съвременен, градски характер на фолклора в една научна и в същото време достъпна за обикновения читател форма. Саймък борави с абстрактни факти, с неясни събития, поставя мост между две култури — извлича материала, метафорите, отношението към предметите и явленията от своята, днешната съвременност и ги пренася в друга, далечна култура на бъдещето, където светът се възприема единствено чрез науката.

В прозата на Саймък не срещаме безизходност, трагизъм. Той търси изход за наболелите проблеми в своето общество. Бруталността и насилието са му чужди, макар да са чести гости в романите на мнозина североамериканци-фантасти. Точно обратното — писателят пропива всеки ред с обич към героите, които обикновено постигат желаната цел, а разумът, усилията в името на хуманността и прогреса побеждават. Човекът и бъдещето е един от най-често срещаните мотиви. Саймък предупреждава за опасностите, настоява енергично да се противостои на антихуманните тенденции в днешното буржоазно общество. Мирът трябва да се запази, човешките ценности не бива да попадат в ръцете на същества, олицетворяващи злото. Хората трябва да живеят в разбирателство. В „Резерватът на таласъмите“ Саймък стига по-далече — взаимно разбирателство трябва да цари в цялата вселена. Човекът се е научил как дружески да съжителствува с различните форми на разумен живот: „… земята вече отдавна е станала един огромен галактически университет“. В романа съжителствуват и известни личности като Шекспир, и образи от предания и легенди, и образи — плод на авторовото въображение, но всичките те са в приятелски отношения с хомо сапиенс. Земята е място, където се срещат същества от хиляди звезди: писателят мечтае тя да стане един център на дружбата между различните светове и раси.

През 50-те и 60-те години антиколониалните аналогии и осъдителното отношение към британската и френската колониална империя стават много актуални в творбите на североамериканските писатели. Американската научна фантастика лансира като табу създаването на колонии по планетите, вече населени с мислещи живи същества. И никак не е учудващо, че в предлагания роман на Клифърд Саймък опитът на кристалната планета за колонизация във вселенски мащаби пропада.

„Резерватът на таласъмите“ е една своеобразна сатира на действителността. Макар да ни пренася много напред в бъдещето, авторът поставя проблемите на днешния ден, разобличава язвите на съвременното капиталистическо общество. Ректорът на Университета „… не би рискувал кариерата си дори за три планети, пълни със знания“, институтът „Време“ е принуден да превръща историята в атракция, за да спечели малко пари, формализмът едва не става причина за гибелта на човечеството. Бедите не се коренят в пришълците, прогресът е възможен само ако се установят нови, по-съвършени отношения между хората.

Цялото произведение е пропито с оптимизъм, с вяра в способностите на човека да побеждава враждебната действителност, затова се възприема много топло от читателите. След отпечатването в американското списание „Галакси“, „Резерватът на таласъмите“ заема първо място в анкетата за най-интересна творба, а критикът Лайбър отбелязва, че този е „романът с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал“.