Борис Дамянов
Правдив певец на животинското царство

Предлаганият сборник разкази на известния канадски писател и природоизпитател Ърнест Томпсън Ситън (1860–1946) включва 14 от най-интересните му разкази, издадени в три отделни книги: „Животни герои“ (1905), „Дивите животни, които познавах“ (1898) и „Биографията на една сива мечка“ (1899).

Трудно може да се каже кое качество преобладава у Ърнест Томпсън Ситън — писателят, ученият или художникът. Като писател той си е спечелил световна известност, като учен е получил най-високото отличие в САЩ — златния медал „Елиът“, а освен това е известен като даровит илюстратор на собствените си книги.

Една характерна особеност обаче преобладава в цялото му творчество — това безспорно е дълбоката му и искрена любов към представителите на животинското царство, които познава извънредно добре и които изобразява правдиво.

В своята автобиографична книга „Следата на един художннк-естественик“ (1940) Ситън пише:

Без съмнение тази книга^[1] поставя началото на ново, реалистично направление в литературата за животни. В нея за пръв път правдиво е обрисувано поведението им. Досега бяха известни само басни, приказки и разкази за животни, в които те разговарят и се държат така, сякаш са живи хора, преоблечени в кожите на животни.

В творбите на Ърнест Томпсън Ситън пулсира ежедневието на неспокойната гора, на безбрежната прерия и на дивите им обитатели, бушуват страсти, проявяват се мъжество и благородство, подлост и мерзост, така както в отношенията между хората. Задълбоченият познавач на животните е съумял да надникне зад тяхното външно поведение и да мотивира убедително постъпките им. Така пред очите на читателите израстват не само физическият образ на животното и характерните особености на неговия живот, а и истинският и задълбочен образ на едно същество със свой собствен мир, усещания и реакции. Наистина, някои критици са склонни да обвиняват писателя в известни увлечения, които намалявали художествената стойност на творчеството му, но съвременният културен читател лесно ще разбере творческите похвати на автора и ще го следва с удоволствие през сложната и противоречива плетеница от характери и постъпки на различните животни.

Повечето от разказите завършват трагично („Арно“, „Мустангът раванлия“, „Уинипегският вълк“ и др.), но такава е и действителността. Писателят сам казва: „Нито едно животно не умира от естествена смърт. Неговият живот рано или късно завършва трагично. Въпросът е само колко дълго ще устои то на своите неприятели.“ Такава е безмилостната логика в живота им, която не се скрива или идеализира. Любимите герои загиват, но симпатиите към тях остават. В това се крие и друга характерна черта в творчеството на Ърнест Томпсън Ситън — хората не бива да унищожават безразсъдно дивите животни и тяхната естествена среда, защото невинаги дивото животно е синоним на жестокост и необузданост. Писателят призовава към любов и търпимост към животните, чиито постъпки понякога ни карат да се ужасяваме, без да знаем истинската им причина. Уинипегският вълк е всявал ужас сред възрастните, но такъв са го направили хората с бездушието и жестокостта си, защото до края на живота си той остава най-добър и нежен приятел на децата, единствено, чрез които успява да почувствува голямата сила на истинската любов.

Ърнест Томпсън Ситън сочи недвусмислено, че и на дивите животни са присъщи много положителни качества, които сме свикнали да приписваме изключително на себеподобните си. Лисицата от Спрингфийлд проявява рядко майчинско чувство и себеотрицание към своето пленено дете. Мустангът раванлия предпочита смъртта на гордия и свободен дух пред смиреността и покорството на роба, пощенският гълъб Арно е готов на саможертва в името на родината и семейството.

Така неусетно за читателя Ърнест Томпсън Ситън прави големи жизнени обобщения от общочовешко значение. Заедно с голямата познавателна стойност в разказите му се прокрадва и тънък художествен замисъл: привързаността към родния край, силата на любовта, стремежът към свободата и др.

Дивите животни, тяхното съществуване, отношението към заобикалящата ги действителност и помежду им намират в лицето на Ърнест Томпсън Ситън един от първите ентусиазирани и искрени тълкуватели, затова художествените творби на писателя се четат с увлечение и интерес от всички любители на литературата за животни.