Хосе Алфредо Хименес
Без юзда

Свърши се силата на лявата ми ръка,

С която те придържах до сърцето си.

Ще ти оставя целия свят, за да му се наситиш —

Както на белия кон свалих юздата —

Така отпускам и твоята,

Ти си тръгваш веднага,

Без дори да се обърнеш

И за последно

Да ме видиш.

 

И когато някой ден откриеш,

Че безсмъртна е била любовта ни,

Че раздяла е нямало никога —

Ще усетиш как болят моите целувки

В прегръдките на някой случаен,

С когото ще бъдеш тогава.

Ще усетиш как тръгват сълзите,

Как не можеш дори да извикаш,

За да разлееш своята мъка.

Дори ще надничаш в очите му,

Моите очи да срещнеш навярно,

Очите,

Които толкова обичаше,

Очите, които толкова искаше,

Очите, които толкова обичаш…

 

Когато любиш насила,

Забравяш целта на живота си.

Дори изоставяш всичко,

Което някога те е радвало.

Ти носиш душа —

Същинска юзда отпусната —

Ето — аз за миг само те пускам

И ти си тръгваш веднага.