Хорхе Каррера Андраде
Цветовете на Хавана

В ритуален танц племето на кокосовите палми

бие барабаните на листата.

Морето мига с хиляди фосфоресциращи очи.

Всеки ден този град идва на пристанището

да посреща чуждите кораби

и да зяпа гмуркачите, които изплуват,

стиснали в зъбите си монета,

хвърлена от палубата към рибата в Антилско море.

Хаванският трамвай се движи в ритъма на маракас^[1].

Хаванските дървета са подстригани като овни.

Хаванските проспекти тичат направо през града,

докато не се натъкнат на паметник.

 

Жени с лица с цвят на канела и знойни пури.

Креоли в сомбреро от златиста слама,

отгледана от тропическото слънце.

Негърчета с усмивка — зрял динен резен.

Кокоси и ананаси — остатъци от пиршеството на румбата.

 

Топовете от парка Масео

са раззинали гладна паст

при вида на делфините, играещи в залива,

пазен от застрашително вдигнатия пръст

на замъка Ел Морро.

 

Двеста гвардейци ежедневно караулят

под синия поглед на Капитолия.

Квадратните томове на небостъргачите —

тук по табелите можеш лесно да се научиш

да четеш на английски.

На Двадесет и трета улица продават скъпи цветя

и светлината има оттенък на слънчево масло.

А на Осма улица полиция е открила стоманен ананас,

смъртоносните зърна на който

са зреели до прозореца на прокурора.

 

Но независимо от всичко,

живителната миризма на стриди се носи по Малекон^[2]

и все така е сладникав вкусът на живота в „Тропикана“^[3].

Женските бедра са изящна музика,

нежните ръце на красавиците ухаят на праскови,

въвеждайки в изкушение птиците.

Аероплан в бял фрак разсича с вентилаторите си

гъстия син зной.

Яхтите около крепостта Де ла Кабаня

дават открит урок по спокоен сън,

а параходните тръби теглят тъмната нота на дима

зад хоризонта, където скоро ще покълнат първите звезди.

И когато над Хавана се взривява

черният фугас на нощта — никой не трепва.

Само сърпът на луната увисва над града,

като банан на банановото дърво на небето.