Хорхе Каррера Андраде
Пустинята вътре

Шапката от облаци

не подхожда на акацията.

 

Разгневена мушица влита

в двореца си в тинята,

роса танцува

над руините

на света.

 

Акацията се затваря в себе си,

вслушва се в диханието си.

Търси под земята

сърцето си от мъх, сърце от охлюви.

 

Нейните стари, лошо скрити ръце даряват

овални монети на хиляди,

за да си купят небе.

 

Птица възвестява

истински плод.

Със стъклена сричка

тя не пита нищо.

 

Аз дъвча горчивия лист

от коката на живота.

 

Какво чакам? Някога

живя чучулига

в моята гръд,

днес — голям гроб от пясък.

 

Всички безплодни години

лежат погребани

под скалата.

 

Неразшифрованите петроглифи

на твоите отпаднали очи:

о, поразителен знак за безкрайност!

 

Вие вятър:

блуждаещият бог на праха

се превръща в кактус,

в роза от пясък.

 

Птица упорито

модулира един и същи въпрос,

на който никой не отговаря.