Хосе Марти
Две родини

Две родини имам: Куба и нощта.

А една не са ли двете? Щом оттегли

блясъка си слънцето, с воали дълги

и със карамфил в ръката, мълчалива,

Куба среща ме като вдовица тъжна.

Знам какъв е карамфилът кървав,

който трепка в пръстите й. Тъй е празна,

тъй е празна и разбита мойта гръд,

дето бе сърцето! И е вече време

да вървим на смърт. А хубаво е нощем

да се каже сбогом. Пречи светлината,

пречи словото човешко. От човека

по-добре вселената говори.

                                                                 Като знаме,

канещо за битка, аленият пламък

на свещта пламти. Прозорците отварям,

душно ми е. Листите на карамфила

ронейки, безмълвни като облак,

заслонил небето с черната си сянка,

Куба, тъжната вдовица преминава.