Николас Гийен
Сняг

Безкраен, както пада тук снегът,

безкраен пада и във мойта гръд.

 

(Той не е ли на Верлен дъждът свиреп?)

Припомням си за тебе, но без теб.

 

Защо да плача, махвам със ръка,

когато тя не плаче, ни плака.

 

Ако аз бях написан — се изтрих.

Ако припламнах в миг — угаснах тих.

 

Вали снегът и вън е хубав ден.

Но няма туй да наскърби Гилен,

 

ако не свежда никой друг чело

и не умира от подобно зло.

 

Това е всъщност чиста книжнина,

но куха като всяка кухина.

 

Та сняг ли над площада е валял?

Наистина е падал тих и бял.