Габриела Мистрал
Вода

В земите детски искам да се върна,

при белите води ме отведете.

Сред пасбищата ширни да старея,

легенди на реката да разказвам.

 

Да имам аз една чешма за майка

и в пладнята да тръгвам да я диря

и в стомните да слиза от скалата

вода резлива, сладка и тръпчива.

 

Дъха ми да надвива и сковава

водата упорита и студена.

Да ми разбива чашата и сладка,

като я пия, да ме подмладява.