Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008

История

  1. — Добавяне

Джуан Дзъ казал на Творящия Благо:

— Конфуций проповядвал шестдесет години, а на шестдесетата година се промени. Онова, което отначало наричал истина, накрая обявил за погрешно. Той още не е разбрал, дали петдесет и девет години не е отричал това, което днес нарича истина?!

— Конфуций е изпълнен с желание да се труди, той се прекланя пред знанията, — казал Творящият Благо.

— Конфуций се е отказал от това, но още не е обявил отказа си, — казал Джуан Дзъ. — Думите на Конфуций са: „Човекът получава от великата основа способностите си, а след това и разума, за да се роди. Когато пее, трябва да спазва тона, когато говори, трябва да спазва правилата. Ако ме е грижа за ползата и справедливостта, то с любовта и омразата, с истината и грешното покорявам само хорските усти; а за да покоря сърцата им, трябва да имам куража да им се противопоставя и тогава да определя установките в Поднебесната. Уви! Уви! Не мога да постигна това“.

Край