Майсторството на готвача

Готвачът на Прекрасно-милостивия се заел да транжира един заклан бик. Всяко движение на ръката и наклонът на рамото, всяка крачка и сгъване на коленете били съпроводени от шума на кожата, която се отделяла от костите и почукването на ножа. Работата вървяла в отчетлив ритъм, точно като танца „В черничевата гора“ или „Дзиншоу“.

— Ах, колко е прекрасно! Колко съвършено е изкуството ти! — възкликнал Прекрасно-милостивия.

Готвачът отпуснал ножа и казал:

— Аз, вашият слуга, съм по-привързан към пътя, отколкото към изкуството си! Когато за първи път транжирах, виждах само трупа на бика, а след три години престанах да забелязвам животното като единно цяло. Сега вече не го гледам, а го разбирам с разума си, не възприемам органите му с чувствата си, а действам само с разума. Следвам естествената посока на мускулните влакна, режа ставите, минавам през кухината, никога не разсичам това, което е прекалено твърдо, — централните сухожилия и връзки, а още повече — големите кости.

Добрият готвач реже и затова си сменя ножа веднъж годишно. Посредственият готвач кълца и затова си сменя ножа всеки месец. Ножът на вашия слуга сега е на деветнадесет години, транжирал съм хиляди бикове с него, а острието му е като току-що наострено.

Между костите в една става има процепи, а острието на ножа не е удебелено. Когато вкараш в процепа тънко острие, местата, на които се разхожда ножа, са много. Затова след деветнадесет години острието му е като току-що наточено. Но въпреки това всеки път, когато стигам до става, виждам колко е трудно да се справя с нея, страхувам се и се напрягам, не отмествам очи, движа ножа бавно. И изведнъж така бързо завършвам разделянето, сякаш мачкам буца пръст. Вдигам ножа и известно време стоя, оглеждам се и, удовлетворен, избърсвам ножа и го прибирам.

— Отлично! — възкликнал Прекрасно-милостивия. — Като чух вашия разказ, разбрах как да достигна дълголетие.