Ловец на цикади

Когато пътувал към Чу, Конфуций излязъл от гората и видял един гърбав човек, който ловял цикади сякаш просто ги събирал.

— Колко си ловък! — възкликнал Конфуций. — Имаш ли някаква тайна?

— Да! Имам тайна, — отговорил ловецът на цикади. — Между петата и шестата луна слагам на пашкулите на цикадите топчета. От тези, на които сложа по две и топчетата не палнат губя малко. От тези, на които сложа по три и топчетата не паднат, губя една от всеки десет. А тези, на които сложа пет топчета и не паднат, ги ловя всичките, сякаш ги събирам. Стоя, точно като стар пън, а ръцете си държа като сухи клони. Колкото и да е огромна вселената, каквито и твари да има в нея, на мен са ми ясни само крилатите цикади. Защо да не ги ловя, ако нищо друго на света не може да ме накара да трепна, ако не сменям за нищо на света крилцата на цикадите!

— Така значи! Волята в душата му не се разсейва, а се сгъстява! — обърнал се Конфуций към учениците си.