Болестта на царя

Гуан Джун карал колесницата, когато царят Хуан Гун ловувал в едно блато и видял един дух. Царят докоснал ръката на Гуан Джун и го попитал:

— Видя ли нещо, Джун?

— Аз, вашият слуга, нищо не видях, — отговорил Гуан Джун.

Като се върнал, царят припаднал, разболял се и няколко дена не излизал.

Сред царските хора бил Джуан Дзъ, Изобличителя на Горделивостта, който казал:

— Как може дух да навреди на царя? Царят сам си е навредил! Защото поради гняв ефирът се разсейва и не се завръща, ето защо не достига. Ако след като се е вдигнал, ефирът не се спуска обратно, човекът става сприхав; ако след като се е спуснал, не се вдига, човекът почва да забравя, ако без да се спуска или вдига остава по средата, човекът се разболява.

— Но съществуват ли в такъв случай духове? — попитал царят.

— Съществуват, — отговорил Джуан Дзъ. — В езерото е Сламената Обувка, в огнището — Високата Прическа, в купчината боклук на двора обитава Гръмотевицата, в ниското на североизток на брега на реката скача Жабата, в падината на северозапад обитава Домашният дух; в реката има Водник; сред хълмовете — Разноцветното Куче, в планините — Еднокракият, в степта — Двуглавият Змей, в блатата — Виещия се Змей.

— Кажи ми как изглежда Виещия се Змей? — попитал царят.

— Виещия се Змей, — отговорил Джуан Дзъ, — е дебел колкото главина на колело, а на дължина е колкото ок, облечен е с виолетов халат и пурпурна шапка. По природа е зъл. Когато чуе шума на колесницата, застава прав и държи главата си с ръце. Който го види, ще стане цар на царете.

— Точно него видях аз и никой друг, — казал царят и се засмял.

В този миг той си оправил дрехата и шапката и седнал до Джуан Дзъ. Денят още не бил свършил, а болестта на царя неусетно отминала.