Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Конфуций казал на Лао Дзъ:

— Сега, в свободното ми време, позволете да ви задам един въпрос: какво е истинският Път?

— Строго въздържание, освободи сърцето си, изчисти до белотата на снега ума си, разчупи знанието си. Пътят е дълбок и е трудно да се предаде с думи. Ще ти го опиша в общи линии. Светло-светлото се ражда от тъмно-тъмното; притежаващият ред се ражда от безформения. Духовното — от пътя, телесното — от най-малкото семенце, а всички вещи се раждат една от друга чрез телесна форма. Затова имащите девет дупки се раждат от утроба, имащите осем дупки — от яйце. Появата им не оставя следи, изчезването им няма граница: няма нито порти, нито жилища, а само открито от всичките четири страни величайшо пространство. На онзи, които постигне това, ръцете и краката стават силни, умът — проницателен, слухът — тънък, зрението — остро. Той мисли без усилие, откликва на всички неща без ограничение. Небето не може да не бъде високо, Земята не може да не бъде широка, Слънцето и Луната не могат да не се движат, цялото неизброимо множество неща не може да не разцъфне — не е ли такъв естественият път на всеки? Освен това мъдрият е установил, че многознайният надали притежава знанието, а красноречивият надали притежава далновидност. Определението за мъдър ще се запази: защото ако добавиш към него — няма да се увеличи, взимай от него — няма да се намали. Безкрайно дълбок, той е като океана, безкрайно велик, той ще се свърши, щом се завърне в началото. Да оставаш извън всичкото неизброимо множество неща, поемайки несекващата им способност за движение, — такова е учението на благородния мъж. Заедно с всичкото неизброимо множество неща да черпи способности и да не се изтощава — такъв е пътят. В Средните царства има човек, който не се влияе нито от силата на горещината, нито от силата на студа, обитава между небето и земята. Само за известно време той е човек и скоро ще се завърне при родителя си. Ако го наблюдаваме от самото начало, от раждането, ще видим нещо като хладно желе, притежаващо глас. Има ли някакво значение, дали ще живее дълго, или ще умре предсрочно? Нали става дума само за един миг! Струва ли си да размишляваме за това, кой е бил идеален, а кой — порочен — Височайшия или Разкъсващия на Части?

Край
Читателите на „Конфуций и Лао Дзъ“ са прочели и: