Съветът на граничния стражник

Яо пътувал до царството Хуа, и граничният стражник на Хуа го поздравил: „Да, това наистина е мъдрец! Здраве и дълголетие за мъдреца!“

— Не искам! — отговорил Яо.

— Да бъде мъдрият пребогат! — извикал граничният стражник.

— Не искам! — отговорил Яо.

— Да ви се народят много синове!

— Не искам!

— Но нали всеки човек иска дълголетие, богатство и синове, защо вие не ги искате?

— Колкото повече синове, толкова повече грижи, — отговорил Яо. — Колкото повече богатство, толкова повече тревоги. Колкото по-дълго живееш, толкова повече унижения. Всичко това не спомага за нарастването на вътрешната ми сила ци, затова не го искам.

— Отначало ви помислих за мъдрец, — казал граничният стражник — но сега виждам, че не сте нищо повече от обикновен благородник. Небето дава на човека не само живот, но също така и занятие. Ако имате много синове, но на всеки от тях намерите занятие — за какво има да се тревожите? Ако сте богат, и дадете на всеки неговия дял — ще има ли причина за безпокойство? А мъдрецът —

Стои като пъдпъдък, а яде като пиле,

Не оставя слели по птичия си път.

Когато цари ред в Поднебесната,

Заедно с всички се радва на живота.

Когато няма в Поднебесната ред,

Увеличава Силата си в самота.

За хиляда години ще се пренасити на свят,

Ще го напусне и ще се възнесе на небето.

Ще седне в онази колесница от облаци

И ще я подкара при предците си царствени.

Трудностите житейски не ще го засегнат,

Нещастията ще го подминат в живота.

Откъде тогава унижения?

Граничният стражник тръгнал да си върви, а Яо хукнал след него с думите: „Позволете да ви попитам!“

— Махайте се! — отговорил граничният стражник.