Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Лие Юйкоу показвал на Бохуню-Несъществуващия своята изкусна стрелба с лък: опънал тетивата, поставил върху лакътя си паничка с вода и пуснал стрелата, после, без да дочака тя да достигне целта, пуснал втора и трета. И през цялото време стоял неподвижен като статуя.

— Това са майсторски изстрели по време на стрелба, а не стрелба без изстрели, — казал Бохуню. — А би ли могъл да стреляш така, ако си застанал на ръба на скала над пропаст от хиляда метра?

Несъществуващия се покачил на една висока скала, стъпил на един камък, надвиснал над хилядаметрова пропаст, обърнал се и направил крачка назад по такъв начин, че стъпалата му останали до половината във въздуха и повикал при себе си Лие Юйкоу. Обаче той ужасен се хвърлил на земята и закрил лицето си с длани.

— Духът на висшия човек — казал Несъществуващия — не може да бъде смутен, дори когато литва високо в синьото небе, спуска се в световната бездна или се пренася в най-отдалечените кътчета на Земята. А сега ти искаш да си затвориш очите от страх. Изкуството ти не струва много!

Край
Читателите на „Духът не познава безпокойство“ са прочели и: