Колко е прекрасно!

Всяка сутрин Лао Дзъ отивал на разходка. Един негов съсед му правел компания. Но той знаел, че Лао Дзъ е мълчалив човек. Затова в продължение на много години го съпровождал в сутрешните разходки, но никога не говорел. Веднъж имал гост, който също пожелал да се поразходи с Лао Дзъ. Домакинът казал:

— Недей да говориш, защото Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Въобще недей да говориш!

Излезли, а утрото било така прекрасно, така тихо, пеели птици. По навик гостът казал:

— Колко е прекрасно! — Само това и нищо друго през цялата разходка, но Лао Дзъ го изгледал така сякаш е извършил грях.

Когато се прибрали, влизайки в дома си, Лао Дзъ се обърнал към съседа си и казал:

— Не идвай никога повече! И никога не води други хора! Този човек, изглежда, е много приказлив. Утрото беше прекрасно, беше толкова тихо. Този човек развали всичко.