Извинения

Едно просто селско момче попаднало за първи път в града.

Когато пристигнало, някой го настъпил и казал: „Извинете“. После отишло в странноприемницата, където друг го блъснал и казал: „Извинете!“. След това влязло в театъра и някакъв човек почти го повалил на земята с думите: „Извинете“. Тогава селското момче възкликнало:

— Колко хубаво, а ние не сме чували за този чалъм. Прави каквото си искаш на когото си искаш и просто се извинявай!

И блъснало с юмрук човека, който минавал край него, и казало:

— Извинете!

Ако човек настъпи непознат на пазара, вежливо се извинява и обяснява: „Такава блъсканица е!“

Ако по-големият брат настъпи по-малкия, казва: „Извинявай“, — и толкова.

Ако родителят настъпи детето си, няма да каже нищо.

Най-голямата вежливост е свободна от всякакви формалности.

Безукорното поведение не е обременено с грижи.

Съвършената мъдрост не е планирана.

Истинската любов не се нуждае от доказателства.

Пълната искреност не дава гаранции.