Една Сейнт Винсънт Милей
Пеещата жена от покрайнините на гората

Какво съм аз, ако не пророк и лъжец,

чиято майка е елф, а баща й отец?

Закърмена с кръста и под вода потопена,

какво съм аз, ако не на Звяра роднина?

 

И с кого да другарувам, ако не с змии и жабоци,

пръкнали се между блатните треволяци?

И каква ли песен да пея, на олтар осветена,

ако не молитви и тропари, и псалми от Псалтира?

 

Такъв воал може да откриете в тревата,

изтъкан от на майка-фея ръката.

Пламък такъв е вплетен в тревистите вълни,

където в мрежата на майка-русалка блести.

 

Но що за чедо може да се добие

от любовта на свещеник и фея?

Нивгаш не сте видели, а и няма по света

създания, каквито ме топлеха в люлката.

 

Така че, каква бих могла да бъда аз,

ако не монахиня и развратница?

 

Поел през храсталака в някой ден мъглив,

задава се тате, с капчици покрит.

За смъртта ми се моли, рождението ми проклина

и трака с броеницата си чак до амина.

 

А ето я мама, на колене лице подпира,

в неговото лице ненаситно се взира

и в горския мъх с пръсти думи реди,

противни на всички негови молитви.

 

Той ме учи сутрин и вечер да славя бога,

научи ме гръцки и латински да говоря,

благослови ме и ме кръсти, да ми спаси душата,

но щом ни обърне гръб, ний призоваваме сатаната!

 

О, колко неща от мене скрити останаха

зад плетове и канавки, додето не пораснах аз.

И как ме разкъсваха татко и майка

между „Кое предпочиташ?“ и „Кое подобава?“.

 

С такива именно двама господари

какво съм аз, ако не тяхно създание?