Алчният богаташ

(пригодена белоруска народна приказка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Морски приказки от цял свят

Второ преработено и допълнение издание

Съставил: Чавдар Аладжов

Редактор: Николай Янков

Художник: Борислав Стоев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Георги Иванов

Коректори: Паунка Камбурова и Денка Мутафчиева

 

Дадена за набор на 10. III. 1971 г.

Подписана за печат на 15. V. 1971 г.

Излязла от печат на 30. VI. 1971 г.

Българска, второ издание

Държавно издателство — Варна, 1971

ДП „Странджата“ — Варна


Имало двама братя — единият бил богат, другият беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал.

Веднъж богатият вдигнал сватба — сина си женел.

Събрали се много гости в дома му.

„Ще ида и аз на гости на брат си“ — рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и отишъл, но застанал пред портата, не посмял да влезе. Като го зърнал, богатият брат изревал:

— Защо си се домъкнал? Да не искаш да се мериш с моите гости? Вън, да не съм те видял тук!

Натъжил се бедният брат. Взел въдицата и отишъл да лови риба. Седнал в старата си лодка и отплавал в морето. Хвърлял, хвърлял — все дребни рибки се хващали. А слънцето още малко и ще залезе. „Ех — рекъл си бедният рибар, — ще хвърля още веднъж, на късмет.“ Хвърлил въдицата и издърпал такава риба, каквато не бил виждал — голяма и цялата сребърна.

Зарадвал се беднякът, че уловил такава чудна риба, и понечил да я пъхне в торбата. А рибата изведнъж заговорила с човешки глас:

— Не ме погубвай, добри човече, пусни ме обратно във водата!

Помислил рибарят за своите деца и казал:

— Не мога да те пусна — и аз съм гладен, и децата ми отдавна искат да ядат. С какво ще се върна?

— Като си тъй беден — рекла рибата, — бръкни в устата ми и извади оттам един златен пръстен.

Рибарят помислил-помислил, па рекъл:

— Боя се да не ми откъснеш ръката.

— Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя!

Престрашил се рибарят, пъхнал си ръката в устата на рибата и извадил оттам един златен пръстен.

— За какво ми е този пръстен? — казал рибарят. — Няма да ме нахрани той.

— Почакай, ще видиш — отговорила чудната риба, — ще те нахрани и още как! Хвърли в морето тия дребни рибки и сложи пръстена на дъното на лодката.

Рибарят така и направил. И щом сложил пръстена на дъното на лодката, тутакси там се появили цяла купчина монети.

Бедният рибар пуснал рибата в морето и загребал бързо към брега. Съблякъл ризата си, събрал в нея парите и радостен се прибрал в къщи. Заживял от хубаво по-хубаво. Направил си нова къща и поканил много гости да сподели радостта си, но не поканил своя брат — не могъл да забрави обидата.

Богатият научил, че брат му в нова къща живее и с гости се весели. Заръчал на своя син:

— Иди виж какво става там!

Отишъл синът, погледнал и бегом се върнал обратно.

— Ех — казал на баща си, — какво имаш ти! А у твоя брат и къщата нова, и оборът пълен, и на трапезата само от пиле мляко няма!

Богатият позеленял от завист. Пак изпратил сина си да повика брат му.

Дошъл бедният брат при богатия. — Откъде имаш толкова имот? — попитал богаташът. — Разправят, че живееш сега по-добре и от мен.

Беднякът не умеел да лъже — разказал всичко, както си било. Богатият, като чул, тутакси решил: „Ще ида, рекъл си, и аз да уловя тая риба“.

Купил една нова въдица, седнал в нова лодка и отплавал в морето. Ловил, ловил и уловил чудната риба.

— Не ме погубвай — молила рибата, — пусни ме, малки рибки имам!

— Не, миличка — ухилил се богаташът. — Няма да те пусна. Дай и на мене такъв пръстен, какъвто си дала на моя брат!

— Но брат ти беше беден, нямаше какво да яде. А на тебе за какво ти е?

— Как за какво! Не искам брат ми да бъде по-богат от мене. Я давай пръстена и това е! Иначе ще те отнеса в къщи и ще те изпържа…

— Е, щом е тъй — отвърнала рибата. — Вземи, щом си такъв завистлив! На мене ми е все едно.

Рибата отворила уста. Алчният богаташ напъхал до лакът ръката си. А рибата — хрус с острите си зъби! — откъснала му ръката и се спуснала с нея на дъното на морето.

Върнал се богатият брат в къщи — без пари, без една ръка.

Така му се и пада!

Край