Говорещата риба (пригодена арменска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Морски приказки от цял свят

Второ преработено и допълнение издание

Съставил: Чавдар Аладжов

Редактор: Николай Янков

Художник: Борислав Стоев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Георги Иванов

Коректори: Паунка Камбурова и Денка Мутафчиева

 

Дадена за набор на 10. III. 1971 г.

Подписана за печат на 15. V. 1971 г.

Излязла от печат на 30. VI. 1971 г.

Българска, второ издание

Държавно издателство — Варна, 1971

ДП „Странджата“ — Варна

История

  1. — Добавяне

Някога при един рибар живеел ратай. За своя труд той получавал по няколко рибки на ден.

Веднъж ратаят уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители или роднини? Нима и тя не знае що е радост и скръб?“

Изведнъж рибката заприказвала с човешки глас:

— Послушай ме, братко мой, човече! Както си играех с другарки, попаднах в мрежата. Сега навярно и родителите ми, и другарките ме търсят и тъгуват за мен. А пък аз се измъчвам тук и се задъхвам на сушата. Съжали се над мен и ме хвърли в морето.

Ратаят се съжалил над рибката и я метнал обратно във водата.

— Играй си, хубава рибке, както преди сред вълните и нека твоите родители не тъгуват!

Рибарят се научил за постъпката му и се разгневил:

— Глупако — завикал той на ратая, — защо хвърли рибата в морето? Махай се от очите ми и повече да не те виждам!

— Къде ще ида сега? — натъжил се ратаят и поел с празни ръце край брега…

Вървял тъжен ратаят по пътя. Неочаквано, отпреде му се изпречило чудовище в човешки образ. То карало пред себе си крава.

— Здравей, братко! — казало то. — Какво си се замислил?

Беднякът му разказал каква беда го сполетяла.

— Чуй, приятелю — рекло тогава чудовището, — виждаш ли тази млечна крава? Ще ти я отстъпя за три години. Тя всеки ден ще ти дава мляко в изобилие и вие с жена ти ще бъдете сити. Само че имам едно условие: щом изминат три години, ще дойда и ще ви задам въпроси. Ако отговорите на тях, кравата ще остане ваша завинаги, но ако не отговорите, ще ви отведа заедно с кравата и ще постъпя с вас тъй, както пожелая. Съгласен ли си?

Ратаят се замислил: „Вместо да умра от глад, по-хубаво да взема кравата. Ще поживеем три години благодарение на нея, пък после може да ми се усмихне щастието и да отговоря на въпросите.“

— Съгласен съм! — казал той, поел въжето на кравата и тръгнал от весел по-весел към дома си…

Бързо се изтърколили три години. През цялото време кравата хранела до насита с мляко бедняка и жена му.

Веднъж мъжът и жената седели привечер на прага на къщата си и с тъга си мислели, че скоро ще дойде чудовището. Ненадейно откъм морето се задал един прекрасен юноша и се отправил към тях.

— Добър вечер — поздравил юношата. — Аз се уморих, пък и замръкнах, та не може ли да прекарам нощта под вашия покрив?

— То се знае, може, само че тая нощ нас ни чака беда. Ние взехме една крава от едно чудовище при условие да се храним с млякото й три години. Днес изтича срокът. Чудовището скоро ще дойде и ще ни зададе няколко въпроса. Ако отговорим на тях, то ще ни остави кравата, а не отговорим ли, ще станем негови роби. Та да не би и ти да пострадаш покрай нас?

— Няма страшно. Каквото се случи с вас, такова нека сполети и мене — отговорил странният юноша и останал при ратая.

И ето че точно посред нощ се чуло силно чукане на вратата.

— Кой е там?

— Аз съм, чудовището. Изминаха три години. Хайде, отговаряйте на въпросите!

— Ние не ще можем да отговорим! — в ужас се объркали и зашепнали ратаят и жена му.

Но младият гост казал:

— Не се плашете, аз ще отговарям заради вас — и се приближил до вратата.

— Аз съм тук! — закряскало чудовището отвън.

— Аз също съм тука — отговорил спокойно отвътре юношата.

— Ти отде си?

— От този морски бряг.

— С какво си дошъл тук?

— Дойдох възседнал на една куца бълха.

— Значи морето е било малко?

— Донейде. Дори орелът не ще може да го прехвръкне.

— Значи орелът е толкова малка птица?

— Донейде. Сянката от крилата му ще покрие града.

— Значи градът е доста малък?

— Донейде. Заекът не може да го пробяга от край до край.

— Значи заекът е мъничък?

— Донейде. От неговата кожа ще излезе цял кожух за голям човек и шапка в добавка.

— Значи този човек е джудже?

— Донейде. Ако петелът пее при коленете му, ушите му няма да чуят песента.

— Значи той е глух?

— Донейде. Той чува как еленът хрупа трева в планината.

Чудовището се забъркало. То не знаело какво да пита повече. Постояло мълчаливо още малко до вратата и после изчезнало.

Мъжът и жената се зарадвали. Когато се зазорило, юношата започнал да се стяга и да си взема сбогом като за дълъг път.

— Не, не, няма да те пуснем! — препречили му пътя щастливите мъж и жена. — Ти ни спаси живота. Кажи, с какво да ти се отблагодарим?

— С нищо — отвърнал юношата. — Трябва да си вървя.

— Е, поне името си кажи! — настоявал мъжът.

— Знаеш ли пословицата: „Направи добро, пък, ако щеш и в морето го хвърли, няма да пропадне“. Та аз съм същата онази говореща риба, която ти съжали и върна отново във водата.

Тъй отговорил непознатият и изчезнал.

Край