Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2011)

Издание:

Йордан Радичков

Опит за летене

 

Главен редактор: Димитър Градев

Редактор: Люба Ранджева

Технически редактор: Борис Зайков

София, 1980 година

Център за пропаганда и информация при държавно обединение „Театър и музика“

 

Постановка:

Програмата е съставена от литературното бюро на НАТ „Иван Вазов“

Главен драматург: Чавдар Добрев

Драматург на постановката: Антония Каракостова

Художник на програмата: Асен Старейшински

Снимки: Иво Хаджимишев

 

Постановка — Младен Киселов

 

Художник: Дмитрий Кримов — СССР

Художник на костюмите: Венера Наследникова

Композитор: Васил Казанджиев

Музикално оформление: Мирчо Сливенски

Конструктор: инж. Узунов

Технически проект: инж. Мирчо Доков

Асистент-режисьор: Цветана Димитрова

Пом. режисьор: Анастасия Бакърджиева

Суфльор: Снежана Янкова

Ръководител на миманса: Пенка Тончева

 

Действуващи лица и изпълнители:

 

Даскал Киро — н.а. Любомир Кабакчиев

Илийко — з.а. Николай Николаев

Бай Хаджи Аврам — Кирил Кавадарков

Петлето — Антон Радичев

Матей Нищото — Велко Кънев

Аврам Совалката — Георги Мамалев

Игото — н.а. Георги Георгиев — Гец

Петър — з.а. Ганчо Ганчев

Павел — Антон Карастоянов

Бабина душица — з.а. Емил Стефанов; з.а. Сава Хашъмов

Аврамчето — Юри Ангелов

Аврамовица — н.а. Маргарита Дупаринова; н.а. Виолета Бахчеванова

Полицай — з.а. Венелин Пехливанов

История

  1. — Добавяне

Отново се срещаме с пиеса на Йордан Радичков, за да потвърдим още веднъж, че той е един от най-оригиналните съвременни български писатели и в белетристиката, и в драматургията.

Йордан Радичков издава първата си книга преди двадесет години „Сърцето бие за хората“ /1959/ и оттогава до днес той показва удивителна плодовитост. Цяла редица книги свидетелствуват за необикновения му талант: „Прости ръце“, „Обърнато небе“, „Горещо пладне“, „Неосветените дворове“, „Козята брада“, „Водолей“, „Барутен буквар“, „Скални рисунки“, „Всички и никой“ и др. Към тях трябва да се прибавят и четири пиеси: „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“.

Радичков се показва като великолепен разказвач. Безспорно той развива една традиция, създадена от такива майстори като Ив. Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, А. Каралийчев, Чудомир, но това не е достатъчно, за да се обясни неговото голямо майсторство. Изворите на това майсторство са преди всичко в изкуството на народа да разказва, отразено както във фолклора /приказки, легенди, предания/, така и във всекидневната народна реч. Радичков произхожда от край, където са се разказвали много истории. „И понеже много са шетали хората, навсякъде са скитали, участвували са във войните, историите обикновено се разказваха от мъжката част“.

Съвсем ясно е, че поетиката на Радичковите разкази е близка до народните разказвателни похвати. Неговите герои произхождат от село и живеят главно на село. Радичков ги рисува в непосредствената им среда, с цялата им духовна и материална атмосфера, в един свят, населен от народната митология. Те са наивни, прости, понякога дори примитивни, с развито въображение, на което постоянно се опират. Но това не са безнадеждно изостанали хора, откъснати от големите промени, които се извършват в нашия съвременен свят. Това личи дори в езика им, в който са проникнали нови понятия и технически термини. Този почти приказен свят на суеверията и народната фантазия, подчинен на свои закони и своя логика, се сблъсква, със съвременната цивилизация. В душевността на Радичковите герои, отличаваща се със забележителна устойчивост, се появяват пукнатини; старо и ново се докосват и остро и се сплитат. Писателят показва как старото умира и се ражда новото. Този процес не е лек, той е продължителен. Радичков го наблюдава внимателно, обикновено с усмивка, защото вижда причудливите форми, които се раждат от сблъсъка. За да ги изобрази, той най-често прибягва до гротеската и хумора.

Малко неочаквано от разказа Радичков премина към драмата. Успехът на „Суматоха“ го окуражи. Зрителят отначало бе изненадан и дори смутен: това нова драматургия ли е, или просто авторът не е овладял драматургичните закони? Защото Радичков не се подчини на установените сценични форми; от разказите си пренесе не само сюжети и герои, но и самия разказ, вплитайки го в действието, с цяла редица негови особености, които тук намериха дори по-ярък израз например повторението и вариантността, тъй характерни за фолклора. Упоритостта на Радичков да върви по свой път ни показа, че се касае за нова драматургия, твърде трудна за режисьора, актьора и зрителя.

„Опит за летене“ е продължение на този Радичков път. Това е пиеса колкото реалистична, конкретно битова, толкова и иносказателна. Наистина народният живот е нарисуван в твърде примитивните му битови форми, в предивоенната застояла атмосфера на бедните планински Аврамови махали. Тук отново изпъква умението на Радичков да ни покаже този селски свят в многобройни, пъстри, колоритни образи на хора с различна жизнена съдба, с душевност, която ни поразява понякога със своята ограниченост и примитивност. Но и в драмата този изостанал свят се сблъсква със съвременната цивилизация, представена с един символ — отвързалия се баражен военен балон, който се появява над Аврамови махали. Това е неочакван пришълец от другия, непознатия свят, от една техническа действителност, която звучи като осъществена приказка. Но балонът е същевременно зловещият знак на войната с цялата нейна жестока безчовечност. Как ще реагират жителите на Аврамови махали? Тук се проявява голямото майсторство на Радичков — да покаже с много хумор и ирония почти абсурдната наивност на тези хора, смешните положения, в които изпадат, недоразуменията, които преживяват, но заедно с това да разкрие тяхната доброта и вътрешно благородство /контрастът с грубостта, тъпотата и жестокостта на полицията е съвсем очевиден/, силата на тяхното въображение и способността им да мечтаят за възвишеното. Радичков стига до широки обобщения и насища пиесата си с неподправена поетичност.

Чистата мечта е присъща тъкмо на хората от народа. Неслучайно един от Радичковите герои заявява: „Много е лошо да се опитомиш, господин старши! Опитомиш ли се, съвсем преставаш да хвърчиш!“ Тези мирни хора, орачи и копачи, пастири, събирачи на билки, косачи и селски ковачи — по думите на даскал Киро — имат една привилегия: въображението, което населява света със самодиви и змейове, праща Крали Марко да разсича облаците и да освобождава три синджира роби, кара ги да се борят с вещици и зли сили и да мечтаят в приказките си да летят. Умният и образован човек никога не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети с непознат балон по небето. Умният и образован човек може само да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: „Гледай го ти, пустото му простолюдие, какви ги измисля“.

Радичковите герои заплащат жестоко опита си да полетят. Но даскал Киро казва: „Който хвърчи, той и пада, господин старши. Не се преодолява лесно гравитацията“. Мирните хора от Аврамови махали не се отчайват от неуспеха си. В края на пиесата те наблюдават с радост перушинката, която лети, а даскал Киро се провиква: „Пак полетяха младите!… Дойде вечерникът и полетяха!“. С това не се изчерпва цялото идейно съдържание на пиесата на Радичков. Нейната драматургична форма е непривична: реалистична и фантастична едновременно, весела и тъжна гротеска, пълна с парадокси. Радичков се забавлява с човешките слабости и недостатъци, разсмива ни и ни удивлява със своите приумици. Сън или приказка? Както щете. Но едно е вярно: писателят не е безразличен нито към поезията, нито към доброто и благородните стремежи у хората, както не е безразличен и към злото, свързано с едно време, което е вече история.

академик Петър Динеков

Край