Христо Смирненски
Злободневка (На душа ми тегне горест…) ^[0]

На душа ми тегне горест,

странна болка ме души —

вечно с вечната си орис

без цигари и пари.

 

А можал бих да живея,

даже падам джентлемент

и умея да пилея

със стотици всеки ден.

 

Бих обходил кабарета

и локали с бляскав вид,

дето моята несрета

гасне в дамския елит.

 

Ала мъртвите надежди

отминават в странен ред

и поглеждат ме под вежди

дълговете ми безчет.

 

Ах, да можеше в момента,

ах, да искаше сега

да довтаса президента

с два чувала на гърба^[1].

 

И след тежките печали

да изтърси напокон

малко чужди капитали,

дар богат от Албион.

 

Но души ме странна горест,

тежка болка ме мори —

вечно с вечната си орис,

вечно нито пет пари!