Христо Смирненски
Камо грядеши? ^[0]

Камо грядеши^[1] ти, Исусе,

незнаен, странен и нерад?

Сърдечна болка ли покруси

оранжевия дипломат^[2],

та днес далеч от родна стреха

скитосва, търсейки утеха,

от друм на друм, от град на град?

Камо грядеши ти, Исусе?

 

Ех, знам какво са безотчетни

и хубостта на вагон-ли,

но кой ще може да пресметне

безчислените ти бели,

извършени със мъдрост редка

за трикольорната ни сметка,

макар че ти развесели

навред хайлайфните салони?

 

О, много парижанки тънки

учуди странний дипломат

чрез тайната на трите гънки

на своя мазен крепък врат

и колко гладки кавалери

с мустаците си разтрепери,

засуквайки ги на инат

на Клемансо^[3] и на Лойд Джорджа^[4]!

 

Но ти не спираш се, Исусе,

вървиш, вървиш и пак вървиш

и мъдрото ти слово чу се

из Лондон, Брюксел и Париж,

а ето вече и у Прага

пристигаш ти с усмивка блага

и на журфиксите мълвиш

оранжеви целебни притчи.

 

Златистокъдрите чехкини

разглеждат те с любов и страх

и в погледите ясносини

сияе непритворен смях,

но ти, учителю всеблаги,

от умствените си дисаги

измъкваш със велик размах

зелени интернацьонали^[5].

 

Ала и в Прага над Исуса

ще спусне скуката крила

и героически през Бруса,

преследван от съдбата зла,

ще тръгне той, за да обходи

древнобиблейските народи

и над чукари и поля

ще хвърля семето дружбашко…

 

Камо грядеши ти, Исусе,

незнаен, странен и нерад?

Сърдечна болка ли покруси

оранжевия дипломат,

та търси болничната стреха

да го приюти със утеха

в съседство с някой психопат?

Камо грядеши ти, Исусе?