Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Посред напастите божи,

в дни на тягостна печал,

столицата ни не може

ден да мине без скандал.

 

Неугаснал в паметта ни

Военният арсенал —

с грак Дирекционни врани

възвестиха нов скандал[1].

 

Инкогнито се изнесе

със вагони кашкавал —

обществото се потресе

пред такъв велик скандал.

 

Бай Трошанов — (чест и слава!),

висш чиновник с висш морал,

в затвора се настанява[2]

за рушвет и за скандал.

 

Прудкин чрез плесници вчера[3]

мъдростта си начертал —

Добриянов потрепера

пред таз дързост и скандал.

 

В камарата Сатаната

сякаш рожбите си сбрал —

крясък, вой до небесата

и скандал подир скандал.

 

А на всичко туй край мене

улиците тънат в кал —

сякаш цял във тях разлен е

гражданския ни морал!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. V, бр. 38 от [5 ноември 1920 г.], с подпис: Ведбал.

[1] с грак Дирекционни врани // възвестиха нов скандал — през октомври 1920 г. в Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) е разкрита крупна афера, заловени са фалшиви позволителни за износ на големи количества кашкавал и други хранителни продукти.

[2] Бай Трошанов… в затвора се настанява — Трошанов, началник на политическо отделение при Министерството на вътрешните работи, разследвал престъпленията на демократическото правителство от края на войната, е арестуван и изпратен в затвора поради това, че той и негови подчинени са вземали рушвет от тези, срещу които е трябвало да водят следствие.

[3] Прудкин чрез плесници вчера — Добриянов пише във в. „Мир“ (бр. 6118 от 2 ноем. 1920), че столичният градоначалник Прудкин е участвувал в организирането на атентата, извършен през март 1920 г. в театър „Одеон“. По този повод Прудкин удря плесница на Добриянов в кафене „България“.

Край