Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Сбили са се, майко, два юнака,

два синове велики:

Сандо Кеседжия[1] и Турлака

Марко Кралевики[2].

 

Тътнат буки, дъбове вековни,

стенат глухи пущинаци,

въртят сабли тежки и отровни

двамата юнаци.

 

Сандо хвърля тежка боздугана

Драгневата златна глума[3],

Марко малко настрана застана

и сербез продума:

 

„Ой те тебе, Сандо мустакати,

пълна ти со чекове кесия,

Марко отговор ще ти изпрати

не из вересия.“

 

Па замахна сабята френгия

да удари Сандо преко о̀чи,

Муса сабята му отклони я

и напред подскочи.

 

Па се хванаха с ръце юначни,

кой де стигне и удари;

тътнат гори и долини мрачни,

стенат буки стари.

 

Удрят, никой се не дава първи,

блъскат кой къде умери,

а под тях течат ми като църни кърви

църните афери.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 28 от [8 юли] 1922 г., с подпис: Гюря Самодива.

Стихотворението е написано по народната песен „Марко Кралевики и Муса Кеседжия“. По повод избухналите разногласия между Ал. Стамболийски и Марко Турлаков, който ръководи оформилата се в БЗНС дясна опозиционна група, която била за сътрудничество с буржоазните партии.

[1] Сандо Кеседжия — отнася се за Ал. Стамболийски.

[2] Турлака Марко Кралевики — Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби.

[3] Драгневата златна глума — Иван Драгнев, деец на земеделския съюз, народен представител. Той внася в Народното събрание интерпелация, в която иска да се разгледа дейността на Турлаков. Обвинява го в спекула и участие в ред нашумели на времето афери.

Край