Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Баща ти, аз и ти
и няколко роднини
домът ви приюти
ни зад своите врати.
— Вземи я за жена! —
Лойд Джордж[1] ме в миг подсети.
— Плати си дълговете! —
ревнаха отстрана.
Под нашето небе
Барту[2] бе твойта леля
и нейната повеля
комична даже бе.
Предлагаше ми тя
проект и зъл, и черен;
аз ловък кат Чичерин[3]
подсвирвах си с уста.
Баща ти се смири,
но леля ти прокле ме.
О, тя по едно време
заплаши ме дори.
След разговор горещ
ний нищо не решихме
и дверите открихме
без всякакъв годеж.
Но ти във този час
сети се, моя драга.
— Да идем, казваш, в Хага
ний двамата тогаз![4]
И ний сме най-подир
в Борисова градина,
там сигурно двамина
ще сключим вече мир[5].
Край