Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
По мазния кожух на бай ви Гани
пързалка има пак.
Гърбът му станал вече само рани,
но шумно всички звани и незвани
пързалят се от сутрин чак до мрак.
Търчи, засили се и плъзне по цървули
оранжев малчуган.
След него, сини гащички обули[1],
летят чифт старополитични нули —
Надясно нейде скърца разкована
зелената шейна[4],
оттатък морава дружина[5] сбрана
пристяга кънките си замечтано
и чака сгодни времена.
И още много други, стари, млади
раздвижват там крака,
пързалят се с доволство и наслада,
а Ганю пъшка си и плюе със досада:
„Ех, стига джанъм все така!“
Край