Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


Писмото ми било студено,

лишено от нежни слова,

простете, госпожице скъпа —

виновен се считам в това,

 

но все пак тук има причини

и важни при туй, Мариам,

пестя аз грижливо в сърцето

а вас непритворния плам.

 

А, вярвам, ще се съгласите,

че мъчно, уви, се живей,

щом рухнат прегради сърдечни

и пламъкът в миг се разлей.

 

Аз имам рецепта свещена,

особено при любовта:

„Поемай на час по лъжичка,

за да разбереш сладостта.“

 

Това е за първия месец,

на втория — с чашата пий;

на третия вече безумно

от нея за миг се упий.

 

А щом като поизтрезнееш,

погален от лъх мразовит —

вдигни си яката сърдечна,

тръгни си унил и разбит.

 

И в къщи любовния спомен

отдай на аутодафе,

и сладостта за да забравиш,

свари си горчиво кафе.

Хиляди привети

Нагел Смуглый.

Бележки

[0] Публикация: Непечатано приживе на Смирненски стихотворение. За пръв път поместено в Хр. Смирненски. Съчинения 1959 г., т. 2, стр. 455. В Института за литература при Българската академия на науките е запазен авторски ръкопис (инв. №44). По сведение на Н. Измирлиева е писано през 1921 г.

Стихотворението е посветено на Мария Павлова Апостолова, съученичка на сестрата на Смирненски в последния гимназиален клас.

Във връзка с творческата история на стихотворението Н. Измирлиева си спомня: „Христо следеше живота на моя клас в училището. Познаваше много мои съкласници. Един ден той написа на дълъг лист епиграми за много от тях, без лично да ги познава. Една моя палава съученичка грабна листа от къщи и го отнесе в училище. Целият клас се събра около нея. Гръмна смях. Никоя не можеше да повярва, че външен човек така добре познава и изобразява живота на класа“ (Сб. Спомени за Хр. Смирненски, София, 1955, стр. 43).

Запазени са само ръкописите на стихотворенията „На Мариам“ и „Мишока“. ↑

Край