Христо Смирненски
Старата мома ^[0]

Седи тя весден до прозорците ниски,

безспирно часовникът съска отзад;

на обед минават оттам гимназистки,

на обед подхвърлят й поглед злорад.

 

Тя с завист поглежда ги, скръбно се дърпа

и пред огледалото дълго мълчи,

и пак с старомодна бродирана кърпа

изтрива разплакани, влажни очи.

 

А привечер, сякаш нарочно за нея,

там някоя с някой възпират за миг

и в сумрака устните бърже се слеят

и плахо отрони се смях или вик…

 

Тя все тъй седи пред прозорците ниски,

злорадно часовникът съска отзад;

ах, що ли са хубави тез гимназистки,

защо ли живота е винаги млад!