Метаданни
Данни
- Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
— Накъде, госпожице, така
с тази прелестна и шарена забрадка,
с влакнести цървулки на крака и в ръка
с тази тънка тенекиена лопатка?
— Нищо по света не става без причини, господине!
Изпълнявам длъжност гражданска и свята[1] —
днеска, драги, си отбивам трудовата!
— Браво, браво! Прелест! Ето на:
гледка редка, мъдра, мила, па и сладка!
Ами пясък колко ли зърна настрана
хвърляте вий с тази мъничка лопатка?
— Може точно вие да ги преброите, щом стоите
тъй без работа и в свойта леност странна
тук застанали сте още отзарана!
— Извинете, извинете, аз
от труда, госпожице, хич се не плаша!
Даже съм готов с любов и страст в същий час
мъжки да помогна в работата ваша.
— Ето ви копачката тогаз! Вземете, работете!
— А не може ли на млечната ви шия
трудовата си повинност да отбия?