Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Действуващи лица:

Стамболийски

Хор на министрите

Свита от безгръбначни

Една погребална колесница

Две секретарки

Пълният състав на столичното градоначалство

Всички агенти на обществената безопасност

Петдесет и двама селски тузове

Мъже, жени, деца, часовникът на халите и Червеният дявол

Картина I

Гарата. Влакът и Стамболийски пухтят. Свитата си оправя фраковете. Президентът спира пред почетната рота.

Стамболийски:

Виж, каква юначна чета!

Червендалести момчета!

И румънският народ юнак е!

Ама с тез аз бивам Таке[1].

Лойд Джордж много ги хареса:

„Що не взимаш, кай, Одеса?“

(Поздравлява войниците): Здравейте, юнаци!

Поздравлявам ви с празника!

 

Войниците:

Покорно благодарим, господин… господин м-ре!

 

Стамболийски (към безгръбначните):

Господа, почтени и отбрани,

бият ли черковните камбани?

 

Хор от безгръбначни:

Не са започнали да бият още.

 

Червеният дявол:

Ще забият и за погребенье време до̀-ще!

 

Хор от безгръбначни:

Господине президенте,

без лъжа и комплименти,

вий сте най-голям мъдрец,

но забравихме венец.

Извинете

и простете!

 

Червеният дявол:

Какъв венец ще му положа аз

на него и на неговата власт!

 

Един от безгръбначните (към колегите си):

Дявол да го вземе, господа,

сещам нещо твърдо у гърба —

леле, ако ми стои гръбнака!

Президентът реч от мене чака.

 

Втори безгръбначен:

Що ме карат да се смея?

Нали ги оставихме в музея!

 

Един от министрите (към президента):

Народът тръпне във екстаз

и чака вас.

 

Стамболийски

Да почакат два-три часа тези хора!

Аз съм чакал три години у затвора[2]!

 

Химн на безгръбначните:

Военни, цивилни

с погледи умилни

срещат ви днес!

Вий сте на земята,

даже на хазната

благодат и чест.

 

Петдесет и два селски туза:

Няма нийде други

с толкова заслуги,

воля, ум и мощ!

Той ще ни изпрати

всинца дипломати

още тази нощ.

 

Стамболийски

Аз казвам стига веч

аз ще държа вам реч:

(Оправя си връзката.) Аз! (Обръща се надясно.)

Аз (прави кръгом и гледа наляво). Аз!

 

Един от безгръбначните:

Това е реч велика!

Оратор туй се вика!

 

Втор от безгръбначните:

Какви слова и мъдрост странна!

Мен от наслада зле ми стана!

(Всички ръкопляскат.)

Картина II

„Мария Луиза“. Народен шпалир. В средата бяга едно подплашено псе. Един конен стражар го гони с камшик. Кучето бяга към халите. Откъм халите се чува: „Иде! Иде! Де го бе! Ето къде тича пред конния стражар.“

Едно перо от шапката на Омарчевски[3] към друго перо:

Ще трябват буйни акламации:

турете живи декорации.

 

Второто перо литва към джамията и води дълга редици прогимназисти и учащи се в основните училища.

 

Първото перо:

Така! Наред! От две страни!

Вниманьето им обърни,

щом мине автомобилът край тях,

да няма смях!

Да викат всичките ура!

Нали разбра?

 

Второто перо:

Да!

 

Една бабичка:

Исус кога влезнал в Йерусалим,

навсъде било цветя и килим,

а той бил яхнал на магаре!

 

Друга бабичка:

Защо му е магаре на нашия Христос,

когато се е яхнал върху народа прост.

 

Часовникът от халите:

Дан, дан, дан —

иде мъж богоизбран!

 

Един от зрителите:

Гледай, гледай ти! Часовникът върви

и даже нещо странно той мълви,

а никога в нормално време той не бие![4]

 

Друг от зрителите:

Да, ненормални работи ще видим ние!

(Кръсти се.)

 

І стражар:

А ти мастика пи или коняк?

 

II стражар:

Мастика пак, а за коняк,

ей богу, имах аз голям мерак!

 

I стражар:

Брей! Процеса! Иде!

 

II стражар:

Да, началото се види!

Откъм „Шарен мост“[5] се задава процесията. Авангард от конни стражари. След тях два кордона пеши полицаи, подир кордоните кордон детективи. Подир кордоните на детективите кордон от пристави, а след него 52 туза със зелени знамена и средата на Исус.

 

Хор на тузовете:

Пейте, земледелци,

ние сме на власт —

всички са под нас!

 

Стамболийски

А пък аз над вас!

 

М-р Омарчевски (маха шапката):

Многохилядно ура!

Ураа!

Зрителите се смеят.

Омарчевски: Бе викайте ура!

 

Стамболийски

И таз добра!

Нима тук всичките са онемели?

 

Един безгръбначен:

Съвсем не, от възторг са окаменели!

 

Стамболийски (пее парчета от „Жрицата на огъня“[6]):

Аз съм Раджа,

балкански дипломат премъдър!

 

Двете секретарки:

Ние уж сме секретарки,

а за нас пък няма арки!

Шествието тръгва към двореца. Един пристав припка и разпорежда: „Барем стражарите да викат ура! Цивилните стражари!“

 

Операторът на „Модерния театър“[7]:

Пратили ме да правя сал масраф!

Къде от туй по-хубав кинематограф?

Една погребална процесия се задава по бул. „Дондуков“ и пресича пътя на Стамболийски.

 

Стамболийски

Нима и мъртвите се сещат

за мен, та ме посрещат?

 

Червеният дявол:

Туй е твърде важно, Александре!

Тържествений ти път

пресича смърт!

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. II, бр. 3 от 20 януари 1921 г., с подпис: Хр. Смирненски.

Печата се със следната поправка:

Картина II: „Едно перо от шапката на Омарчевски към друго перо:“ вместо „Едно перо от опашката на Омарчевски към друго перо:“

Написано по повод тържественото посрещане на Стамболийски в София на 15 януари 1921 г. след стодневната му обиколка из чужбина.

[1] Таке — Йонеску, Таке (1858–1922) — румънски политически деец. От 1920 до 1922 г. министър на външните работи на Румъния.

[2] Аз съм чакал три години у затвора — като народен представител Ал. Стамболийски води енергична борба срещу монархизма и намесата на България в Първата световна война. При срещата на опозиционните водачи с Фердинанд на 4 септември 1915 г. Стамболийски открито предупреждава монарха, че ще отговаря за въвличането на България във войната. Заради тази му смелост е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 г. е освободен.

[3] Омарчевски, Стоян (1885-1942) — виден деец на БЗНС; неколкократно избиран за народен представител; министър на народната просвета в правителството на Ал. Стамболийски (1920-1923).

[4] Часовникът върви, а никога в нормално време той не бие! — Часовникът на столичните хали е вървял много нередовно и често спирал.

[5] „Шарен мост“ — старото название на днешния „Лъвов мост“.

[6] „Жрицата на огъня“ — оперета от руския композитор В. П. Валентинов (1871-1929) — представяна у нас в театър „Ренесанс“.

[7] Модерния театър — един от известните по това време столични театри на мястото на днешното кино „Цанко Церковски“.

Край