Метаданни
Данни
- Година
- 1921 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)
Действуващи лица:
Стамболийски
Хор на министрите
Свита от безгръбначни
Една погребална колесница
Две секретарки
Пълният състав на столичното градоначалство
Всички агенти на обществената безопасност
Петдесет и двама селски тузове
Мъже, жени, деца, часовникът на халите и Червеният дявол
Картина I
Гарата. Влакът и Стамболийски пухтят. Свитата си оправя фраковете. Президентът спира пред почетната рота.
Стамболийски:
Виж, каква юначна чета!
Червендалести момчета!
И румънският народ юнак е!
Ама с тез аз бивам Таке[1].
Лойд Джордж много ги хареса:
„Що не взимаш, кай, Одеса?“
(Поздравлява войниците): Здравейте, юнаци!
Поздравлявам ви с празника!
Войниците:
Покорно благодарим, господин… господин м-ре!
Стамболийски (към безгръбначните):
Господа, почтени и отбрани,
бият ли черковните камбани?
Хор от безгръбначни:
Не са започнали да бият още.
Червеният дявол:
Ще забият и за погребенье време до̀-ще!
Хор от безгръбначни:
Господине президенте,
без лъжа и комплименти,
вий сте най-голям мъдрец,
но забравихме венец.
Извинете
и простете!
Червеният дявол:
Какъв венец ще му положа аз
на него и на неговата власт!
Един от безгръбначните (към колегите си):
Дявол да го вземе, господа,
сещам нещо твърдо у гърба —
леле, ако ми стои гръбнака!
Президентът реч от мене чака.
Втори безгръбначен:
Що ме карат да се смея?
Нали ги оставихме в музея!
Един от министрите (към президента):
Народът тръпне във екстаз
и чака вас.
Стамболийски
Да почакат два-три часа тези хора!
Аз съм чакал три години у затвора[2]!
Химн на безгръбначните:
Военни, цивилни
с погледи умилни
срещат ви днес!
Вий сте на земята,
даже на хазната
благодат и чест.
Петдесет и два селски туза:
Няма нийде други
с толкова заслуги,
воля, ум и мощ!
Той ще ни изпрати
всинца дипломати
още тази нощ.
Стамболийски
Аз казвам стига веч
аз ще държа вам реч:
(Оправя си връзката.) Аз! (Обръща се надясно.)
Аз (прави кръгом и гледа наляво). Аз!
Един от безгръбначните:
Това е реч велика!
Оратор туй се вика!
Втор от безгръбначните:
Какви слова и мъдрост странна!
Мен от наслада зле ми стана!
(Всички ръкопляскат.)
Картина II
„Мария Луиза“. Народен шпалир. В средата бяга едно подплашено псе. Един конен стражар го гони с камшик. Кучето бяга към халите. Откъм халите се чува: „Иде! Иде! Де го бе! Ето къде тича пред конния стражар.“
Едно перо от шапката на Омарчевски[3] към друго перо:
Ще трябват буйни акламации:
турете живи декорации.
Второто перо литва към джамията и води дълга редици прогимназисти и учащи се в основните училища.
Първото перо:
Така! Наред! От две страни!
Вниманьето им обърни,
щом мине автомобилът край тях,
да няма смях!
Да викат всичките ура!
Нали разбра?
Второто перо:
Да!
Една бабичка:
Исус кога влезнал в Йерусалим,
навсъде било цветя и килим,
а той бил яхнал на магаре!
Друга бабичка:
Защо му е магаре на нашия Христос,
когато се е яхнал върху народа прост.
Часовникът от халите:
Дан, дан, дан —
иде мъж богоизбран!
Един от зрителите:
Гледай, гледай ти! Часовникът върви
и даже нещо странно той мълви,
а никога в нормално време той не бие![4]
Друг от зрителите:
Да, ненормални работи ще видим ние!
(Кръсти се.)
І стражар:
А ти мастика пи или коняк?
II стражар:
Мастика пак, а за коняк,
ей богу, имах аз голям мерак!
I стражар:
Брей! Процеса! Иде!
II стражар:
Да, началото се види!
Откъм „Шарен мост“[5] се задава процесията. Авангард от конни стражари. След тях два кордона пеши полицаи, подир кордоните кордон детективи. Подир кордоните на детективите кордон от пристави, а след него 52 туза със зелени знамена и средата на Исус.
Хор на тузовете:
Пейте, земледелци,
ние сме на власт —
всички са под нас!
Стамболийски
А пък аз над вас!
М-р Омарчевски (маха шапката):
Многохилядно ура!
Ураа!
Зрителите се смеят.
Омарчевски: Бе викайте ура!
Стамболийски
И таз добра!
Нима тук всичките са онемели?
Един безгръбначен:
Съвсем не, от възторг са окаменели!
Стамболийски (пее парчета от „Жрицата на огъня“[6]):
Аз съм Раджа,
балкански дипломат премъдър!
Двете секретарки:
Ние уж сме секретарки,
а за нас пък няма арки!
Шествието тръгва към двореца. Един пристав припка и разпорежда: „Барем стражарите да викат ура! Цивилните стражари!“
Операторът на „Модерния театър“[7]:
Пратили ме да правя сал масраф!
Къде от туй по-хубав кинематограф?
Една погребална процесия се задава по бул. „Дондуков“ и пресича пътя на Стамболийски.
Стамболийски
Нима и мъртвите се сещат
за мен, та ме посрещат?
Червеният дявол:
Туй е твърде важно, Александре!
Тържествений ти път
пресича смърт!