Уилям Бътлър Йейтс
Отплаване към Византион

Не е за старци тук. В прегръдка слети

са младите. В горите птича гмеж

се ражда и умира с песни. Свети

в морето люспест, гъст водовъртеж.

Звяр, птица, риба — всички славят лете

живот и смърт, заченат плод и леш,

и твар до твар сред тоя транс се смее

на интелекта, който не старее.

 

Окаян дом е старческото тяло.

Палто на прът — освен ако душата

с ръце не плесне още отначало

и не възпее вехтата си вата.

А за певците важна е изцяло

на школите им старата позлата.

Затуй морята с кораб прекосих

и своя свят Византион открих.

 

О, мъдреци сред огъня на Бога,

стоящи върху златостенна жар,

в спирала строга извийте се в чертога

и си стъкмете с песни в мен олтар.

Сърцето ми стопете! В изнемога

и вързано за простосмъртна твар,

не се познава то! И нека в края

сред ръкотворна вечност засияя.

 

Напусна ли природата, в кожуха

на стара същност няма да се грея,

освен ако чрез гръцки майстор в куха

златокована форма оцелея —

на сънен император за разтуха.

Или от златна клонка ще възпея

за пред велможата, призван да съди,

каквото е било, е, и ще бъде.