Андрея Илиев
Думам тебе, командире — сещай се, министре

В Н-ското поделение се сменят командирите. Старият показал на младия три бели плика и тайнствено казал:

— Като закъсаш, отваряй ги подред.

Не минал и месец и дошла проверка отгоре. Като заизваждали кирливи ризи… Командирът му призляло от зор и срам. Тогава се сетил за думите на предшественика си. Отворил плика с номер едно. В него имало лист с едно изречение: „Оправдай се с мен!“

Че като почнал нашият… Аз, видите ли, толкоз не съм си ходил в къщи, толкоз сили хвърлих, но бакиите на предишния командир са толкова големи, че и вие налетяхте на част от тях… Отървал кожата.

Не щеш ли, след няколко месеца пристигнали от още по-горния щаб. Пак недостатъци, нарушения… Плувнала пот по гърба на командира. Но — сетил се за пликовете. Номер две криел следната поръка: „Обещай, че ще оправиш всичко!“

На разбора командирът взел думата, па като занареждал: аз знаех за голяма част от слабостите, тъкмо бях започнал да ги отстранявам, задействах механизмите и хората, до месец няма да има кусури… Повярвали му.

След някое време обаче се върнали. А той що може да стори без пари и пълна раница с демокрация… Мяркала му се вече възможността да си тегли куршума, но да не търпи ругатните и забележките по свой адрес. В момент на проблясък се сетил за последния плик. Радостно се затичал към касата: „Пак ще ме отърве старото куче!“ С треперещи пръсти отворил вълшебството, обозначено с номер три. „Стягай си багажа“ — лаконично посочвал изхода бившият…