Андрея Илиев
И на празник не е лесно

Преди години най-големият празнак на армията бе 23 септември. По традиция се четеше доклад за Септемврийското въстание от 1923 година и раждането в него на младата работническо-селска армия. Обикновено ЗКПЧ-то вадеше от архивите си доклад, който по години си съперничеше със събитието, и някой от големите началници го прочиташе на едно служебно събиране, обявено за тържествено събрание. Всичко бе много скучно и всеки се стараеше да се скатае. Обикновено накрая оставаха военните служителки и наряда. Другите бързаха да се курдисат на тържествения обяд в гарнизонния стол.

Една година, когато генерал Грънчаров все още не е генерал, а полковник и началник-щаб на 7-ма Балканска дивизия, на него му се пада да проведе официалната част — т.е. да изчете доклада по случай празника.

Отива Грънди в обявения час в клуба. Войничето, което отговаря за радиовъзела, тъкмо е пуснало радиоуредбата за озвучаване. Да напомня, че тези антики бяха с радиолампи и им трябваха от няколко минути до половин час да загреят. Започва да чете — обаче усеща, че познатото дъднене не се чува. Вика „Проба, проба“ в микрофона — нищо. Войничето се притеснява от почервенелия полковник, усилва звука докрай — пак нищо. Дядо Грънди пак пробва, чука по микрофона… И ядосано започва да мърмори под носа си:

— Майка му стара, това на нищо не прилича! Ония вече сигурно повръщат от пиене, а аз не мога да започна!…

Лампите най-сетне загрели, токът се стрелнал по кабелите, а над цялата зала се извисил гласът на нервирания лектор:

— И сега, като не работи уредбата, какво да ги правя тия путки тука?…