Андрея Илиев
Дядо Грънди беседва с мечка

Един от героите на армейския виц-фолклор преди 1989 г. бе генерал Грънчаров. Голямата му уста плюс острия език не се побираха по никакъв начин в натрапвания образ на висшия офицер — сериозен, улегнал, мислещ дори и в леглото за казармата.

Генерал Грънчаров или дядо Грънди, както свойски го наричаха помежду си всички, служил няколко години под командването на генерал Джуров в 3-та армия. Младият тогава началник бил строг и взискателен. Особено държал на точността.

За едно служебно събиране Дядо Грънди закъснял. Влязъл в залата. Джуров навъсен пита:

— Защо закъсняхте?

Ама вече му личи, че каквото и да чуе, наказанието е в кърпа вързано.

— Тя е дълга, другарю генерал.

Джуров повдигнал вежди.

— Слушам ви.

— Бях на полевото учение на Елховския полк на полигона. Тръгнах навреме, знам, че дотук имам петдесет минути. Тъкмо да изляза от горския път към Чуката и пред джипката застана мечка. Стои, ръмжи и не мърда. Не мога да я заобиколя. Пистолетите ни празни, пък и те са забранени за лов… Гледам си часовника: закъснявам… И в изблик на безсилие рекох: „Мечко, заради теб генерал Джуров ще ме накаже…“ И може ли да си представите, другарю генерал, като чу вашето име, тя се огледа уплашено и се дръпна от пътя…

Залата се затресла от смях. Добри Джуров също се усмихнал под мустак и разрешил на Дядо Грънди да остане…