Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Сборник. Финландски разкази

Първо издание

Редактор: Георги Вълчев

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. Редактор: Александър Димитров

Коректор: Людмила Стефанова

Излязла от печат юли 1978 г.

ДИ „Народна култура“ — София, ул, „Г. Генов“ 4

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, бул. „Хр. Ботев“

 

Suomalalsia kertomuksia

KOONNUT IA TOIMITTANUT:

tri Georgi Voltsev

Kustannus NARODNA KULTURA

Sofia, 1978

История

  1. — Добавяне

Финландската литература е сравнително слабо позната в България. Главна причина за това е езиковата бариера. Малкото, което е издадено досега у нас, не се е превеждало от фински език на български, което обикновено е в ущърб на езика и стила на автора. Настоящият сборник, който е и първият по рода си (превод от фински език), е опит да се запознае българският читател с литературата на тази северна страна.

Финландската литература е една от младите европейски литератури. През шествековното шведско господство финският език се е смятал за недодялан, неподходящ за художествена литература, която се е пишела на шведски или латински език. Финландският национален епос „Калевала“, събран и издаден през 1835 година от Елиас Льонрот, оборва това реакционно твърдение и открива пътя за развитието на финландската литература.

Първото литературно произведение на фински език е романът на Алексис Киви „Седемте братя“ (1870). Тази реалистична творба, пресъздаваща правдиво бита и душевността на финландския селянин, става образец за идните поколения финландски писатели. Стилът на романа — реализмът, се превърна в класически стил на финландската литература.

Разказът като художествен жанр във финландската литература възниква през 90-те години на миналия век. Още в първите си творби Юхани Ахо, Мина Кант и Арвид Ярнефелт откликват на новите обществени проблеми, породени от разпадането на патриархалния бит и формирането на капиталистическия строй — положението на безимотните селяни, на зараждащата се работническа класа, на ролята и мястото на жената в обществения живот. Важно място в техните творби е отделено на природата. Тайнствеността на гъстите борови гори, спокойствието на сините езера, тишината на белите нощи не са декор, а действуващи лица.

След 1917 година, годината, в която Финландия става независима държава, пред писателите се откриват нови перспективи. Финландският разказ се оформя като жанр със самобитни черти. Големи заслуги за това имат Пенти Ханпя, който и до днес се смята за ненадминат майстор на късия разказ във финландската литература, и Тойво Пеканен. Централна фигура в техните творби е онеправданият селянин и работник, обикновеният човек от народа. Езикът на разказите им е сбит, ясен, изразителен, изпълнен с много думи и изрази от народния говор.

Втората световна война се приема за границата в историята, а също и в литературата на Финландия. Новият курс, който пое страната след войната, известен под името „линията Паасикиви-Кеконен“, даде своето дълбоко отражение и върху най-новата финландска литература.

Наред с авторите, който живеят още под впечатленията от войната, постепенно си пробива път и едно ново поколение писатели, който насочват поглед към днешния ден, към съвременния човек. Служейки си с нови форми и стилове, те обогатяват изразните средства на разказа. Особено голяма заслуга в това отношение имат Вейо Мери, Анти Хюрю, Паво Хавико и Ласи Нуми.

Съвременният финландски разказ показва през последните години тенденции към още по-силна социална и политическа заангажираност на авторите.

Най-популярни от тези млади писатели са Хану Салама и Мариа-Лена Микола. В техните произведения се чувствува подчертан стремеж към опростяване на изразните средства за сметка на традиционната образност, към по-правдиво пресъздаване на заобикалящата ги действителност.

Със своето многообразие на форми и изразни средства, с високото си художествено равнище финландските разкази се нареждат сред най-добрите образци на този жанр в скандинавските страни.

Тази кратка панорама на финландския разказ е опит да се представят по-значимите течения в развитието на жанра от неговото формиране до днес.

Естествено е, че поради ограничения си обем една подобна антология не може да даде цялостна представа за финландската новелистика, тя не може и да претендира за това. Липсата на някои познати имена се дължи, от една страна, на факта, че те не са най-типичните представители на този жанр, а от друга, защото обемът на сборника позволява да бъдат включени само ограничен брой автори.

Въпреки това смятаме, че сборникът „Финландски разкази“ дава до известна степен представа за еволюцията на разказа в съвременната финландска литература.

Веселин Тошков

Край