Читателски коментари (за „Клошмерл “ от Габриел Шевалие)

книгата е невероятна! Браво на преводача, уловил типичния френски хумор!

Чета я винаги когато съм в лошо настроение или съм ядосана на нещо!А в дешно време това се случва често.

Това е книга-бисер, читателят без напъване може да се смее от първата до последната страница:)

Асоциация с „Добрият войник Швейк“. Уж лековат бъбреж за добро настроение, а… Библия. Мъдра, човечна. Смееш се, а ти става тъжно. Уж ти е тъжно, а се смееш. Магия!

Ам, хуморът е на малко по-дълбоко ниво в тази книга (не е директно както при Зотов (просто за сравнение, понеже това четох хумористично последно)). Аз по-скоро наблегнах на това, че това описание на малък градец в началото на ХХ век идеално пасва с днешната картина, в началото на ХХІ век, в селата, а и в обикновените големи градове, с нашия (български) свят днес. Тогава светът е изграден от същите хора, които и днес биха влезли в подобен роман. Тогава драги, Какво толкова сме напред от ХХ век в този контекст? Само техниката, вездесъщата техника, а и наука, пред която едва ли не всеки се прекланя както пред Църковната иституция тогава (в книгата), но хората….. те са (пълна) константа (отново в този текст) т.е. не драскайте смело всичко що не е по-ново от 2010 година, защото виждате че такава книга, е изцяло актуална и днес.

Ярко изразен, но и същевременно поразмит, главен възел (писуара, но като се замислите не само, той е просто хмм, запалва барута). Много правилни според мен констатации са извлечени (хората си вземат поука, радват се че са живи след бурята, осъзнават грешките след побоя с войската), нещо, което 2800 души днес няма как да направят едновременно, поне не мога да си го представя.

Въпреки че не навсякъде в книга има действие, това е компенсирано с добре изграден свят, към който останалия доволен читател, може мислено да се върне-а и днес това не е необходимо, защото сме си клошмерловци. Това си ни е природно и въобще не трябва да се зачеркне с отрицателен знак!

За десерт, най-хумористичното според мен, но както пише @vkolev в същия миг и много сериозно, е описването на живота, на това как капитана предводител на 80 души войска става капитан. Ако приемем, че всяка книга има ядка, в която е синтезирано всичко, било като идеи и/или действие, то смело посочвам тези десетина странички.

Достойна книга, но както казах е добре да се сложи/измисли етикет „сериозна“ или „лесно предразполагаща към размисъл“.