Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)

На пропадналите в изборите народни трибуни

Кураж, кураж, пропаднали трибуни!

Крепнете пред всеобщата напаст,

че вместо нас дресирани маймуни

обсебват пак оранжевата власт.

 

Но туй не е за нас беда голяма,

не е то ни плесница, ни афронт[1],

че не за пръв път Сандо със измама

пробива ни разстроения фронт.

 

Съдбата ни навсякъде измества:

министър си — току възникне спор, —

нечестен бил си, други те замества

и тиква те в централния затвор.

 

Откъснат от живота си охолен,

бленуваш ти да бъдеш цар сега…

Напразно! Днес и той е недоволен,

и нему веч поставиха рога.

 

Не цар, а бог дори сега да беше

със ореол безсмъртен увенчан,

не би бил ти щастлив: и господ вече

от президента ни е развенчан.

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 22 от 1 май 1923 г., с подпис: Пропаднал трибун.

Стихотворението е написано по повод парламентарните избори, състояли се на 22 април 1923 г. Тези избори преминават под знака на терор над комунистическата партия. Променената избирателна система обезпечава на земеделското правителство огромното мнозинство от гласовете. Въпреки трудностите БКП получава повече от 200 000 гласа. Конституционният блок претърпява пълен провал. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

[1] Афронт — обида, оскърбление или засрамване на публично място.

Край