Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)

Евангелие от Калъчев[1]:

Вониш ми, Марко[2], ти на спирт,

излез от храма жълт навънка

и карай с болка своя флирт

и политиката си тънка…

Махни се ти, безчестен мъж

сред толкоз люде честни,

измокрен цял от златен дъжд

и кражби всеизвестни.

Блестят по твоето чело

позорните петна —

търговец с розово масло

и собствената си жена,

която нямаше сукман,

а тъй богато се натруфа,

заловена при Драгоман

с един пломбиран куфар[3].

 

Евангелие от Марка:

Ех, жълт е още твоя клюн,

о, младо януарче[4],

но гълтай топлия самун

и думи недей харчи.

Че у светия ни съюз

сте влезнали от вчера,

но всинца ви вреди Исус

на тайната вечеря.

Кажи си, както е реда,

да си го чуем двамка:

Не виждам цялата греда,

а виждам дребна сламка.

Разправяш, че съм бил наред.

Та кой е днес последен?

Когато пада берекет,

къде ти, братко, беден?

 

Калъчев:

Не искам, Марко, притчи аз —

слушах ги до насита,

но я поразправи пред нас

ти нещо за кибрита.

Кажи за лозето, кажи

за търгове интимни,

и с колко грехове тежи

винарския ти зимник.

 

Марко:

Едва ли повече тежи

от твоите лъжи.

 

Исо от Драгиев:

Алилуйя, алилуйя —

за шарана да те чуя.

 

Калъчев:

В светото име на Исуса,

какъв бе на шарана вкуса?

 

Марко:

Не предизвиквай много, братко,

че ще събудиш в мен желание

да прочета и аз накратко

светото ви писание:

краварник, чекове и арсенал,

и трийсет куфари от Генуа,

на Обова[5] металния скандал

и…

 

Един херувим с цепеница:

Осанна, осанна, осанна!

Мълчи там, че ако маана.

 

Марко:

Не ще мълча: друг лапа мед,

а подло крие се на сенка.

Кажете Кисов на кого е зет

и кой е тоз Янченко[6]?

 

Херувимите:

От бай Марко чтение първо,

туй съвсем не ни отърва!

Бух! Бух! Бух!

 

Калъчев:

Призовавам свети дух —

кой е честен, да ни каже.

 

Драгиев:

Вървете си со миром, братя,

днес няма честни по земята:

и Марко наш, и ваш Стамбол

все дренки от един са дол…

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 14 от 4 март 1923 г., с подпис Ведбал.

Печата се със следната поправка:

Ст. 45: „В светото име на Исуса“ вм. „В свето име на Исуса“.

Написано по повод състоялото се на 24 февруари 1923 г. в Стара Загора околийско събрание на земеделските дружби, на което били разгледани причините, наложили излизането от състава на правителството на М. Турлаков, К. Томов и Хр. Манолов, които се обявили против самостоятелното управление на БЗНС и били за съюз с буржоазните партии. На събранието Драгнев (вж. тук, стр. 397) изложил мотивите и съдържанието на интерпелацията си срещу Турлаков, след това говорил Калъчев (вж. тук, стр. 401), който го обвинил в користно използуване на служебното положение и незаконно забогатяване. Турлаков е обвинен и за участие в спиртната, шарановата афера, в контрабанда с куфари през митницата и пр.

Турлаков от своя страна отправя редица обвинения към земеделски ръководители, нарича новите членове на БЗНС „януарчета“, оправдава се, че контрабандата с куфари била извършена от Кисов, а аферата с розово масло от Янченко — и двамата роднини на земеделски големци. — Бел. Веска Иванова. Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979.

[1] Калъчев, Ст. — деец на земеделския съюз, един от редакторите на „Земеделско знаме“.

[2] Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби.

[3] Представителите на мнозинството около Стамболийски обвиняват Турлаков за участие в спиртната и шаранова афера, говорят, че съпругата му минала границата с дипломатически пломбиран куфар, без да бъде спряна от митническите власти и пр. (Бел. към изданието на „Събрани съчинения“, Български писател, том 2 от 1959 г.)

[4] Турлаков нарича новите членове на БЗНС „януарчета“.

[5] Обов, Ал. — министър на земеделието в правителството на Стамболийски, обвиняван за участие в известната на времето метилова афера.

[6] Кисов и Янченко — и двамата роднини на земеделски големци. Турлаков се оправдава, че контрабандата с куфари била извършена от Кисов, а аферата с розово масло — от Янченко.

Край