Отворих с недоверие и дори леко неприятно чувство страницата, заради името на автора и истински неприятните асоциации, които то ми навява. Благодаря на Александър Иванов, сканирал този текст, за коментара му в началото. Той дава смислен контекст на нещата и оправдава присъствието му в интернет. Може би дори ще прочета произведението някога… Едва ли. Всичко за нас, родените преди 35 — 40 години е ясно. Видяхме го как се случи с очите си.
Ох, след като прочетох горното, не мога да се стърпя да не приведа един цитат от Б.Райнов:
„Една от смайващите черти на някои нашенски всезнайковци е тяхната непреодолима интелектуална леност. Те рядко си дават труда да проучат поне в общи линии въпросите, по които авторитетно и категорично се изказват..“
А що се отнася до вечните теми за вината и прошката/опрощението… ами четете — материали бол (дори и от самия Райнов)
С най-добри чувствa:
Никола Иванов — роден преди 40 години
Казват, че дори джиновете строят храма… Интелектуалните пигмеи продължават да го правят и днес!
Симеон Николв
Роден след 1980 г.
Тази книга показва каква огромна е пропастта между Николай и Богомил, който му се пада син, но дотук. И как никога не е разбирал баща си, нито е успявал да вникне в дълбочина — и тази книга е един повърхностен прочит на Николай Райнов…такъв, какъвто го е видял неговият неразбиращ син…
Не мисля, че който е чел повече от една книга на Богомил Райнов може да го обяви за повърхностен.
Книгите му имат няколко слоя.
Ти си видял само най-горния.
Най-добре да престанем да спорим с люде, които без да четат нещо, го коментират.
Въпреки някои стилистичени и идеологически пошлости тук-таме /вторите са оправдани, тъй-като човека е избрал да служи на режима, първите… не знам/ това си беше една нелоша биографична повест, тип Зощенко и Кассил.
Не може да очакваме един син да разбира дълбинно своя баща, нито обратното. Кръвните връзки, общият живот — те спомагат за един тип разбиране, но тотално пречат на други типове разбиране.
Но пък вижте колко неща стават ясни. Не само писателството, но и мистичните увлечения, ’спиритуализма’, младши е взел от старши. Предполагам слагайки го в марксистко-хегелианска рамка, макар кой знае… А дали и старши е бил теософец? Или шопенхауерист? Жалко че няма конкретни данни.
Хум Хум, р.1981г.
Коментарът на сканировчика в началото е пошъл и дразнещ. С уважение към вас: Кирил Шопов
Николай Райнов, Богомил Райнов и Боян Райнов са хора необикновени и е нужно високо ниво на ума и душата за да бъдат осмислени и прочувствани.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.