Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
liternet.bg

Издание:

Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес

Славеи на покрусата. Испанска поезия

Първо издание, 2008

 

Превод, подбор и бележки: Ралица К. Маркова.

Електронно издателство „LiterNet“, Варна

ISBN 978-954-304-346-0


Гробище до къщата ни има.

И от спалнята се виждат

 

светлосините агави[1]

и лазурните нопали[2].

Чуваш как крещят децата,

призрак зърнали в мъглата.

 

Между мъртвите и нас —

слънце, злато и лазур.

Гробището край дома —

крачки няколко оттук.

 

Златен, лазурен и светъл,

там навеки синът ни е легнал.

 

(Из стихосбирката „Песни и романси за разлъките“, 1958)

Бележки

[0] Стихотворението е породено от едно трагично събитие в биографията на Мигел Ернандес — смъртта на първородния му син Мануел Рамон, починал като пеленаче вследствие на мизерните условия, в които семейството на поета е живяло (бел.прев., Р.К.М.).

[1] Агаве — вид столетно дърво (Бел.прев., Р.К.М.).

[2] Нопал — кактус с плодове, подобни на смокиня (Бел.прев., Р.К.М.).

Край