Рафаел Алберти
Покана във въздуха

Аз те каня във въздуха,

мрак на двайсет столетия,

в светлината на въздуха,

въздуха, въздуха, въздуха.

 

Не излизаш, мрак, никога —

в пещерата все криеш се:

не се върна пак шепота,

който ти бе даден от въздуха,

от въздуха, въздуха, въздуха.

 

Мрак без лъчи, галерия

страшна в земните пластове,

в двайсет гроба зазидани,

двайсет столетия без въздуха,

без въздуха, въздуха, въздуха.

 

Литни към върховете, мрак,

в светлината на въздуха,

на въздуха, въздуха, въздуха!

 

(Из стихосбирката „За ангелите“, 1929)