Христо Смирненски
Улица „Пиротска“ (Кинематографически филм)

Щом над Люлин се надвеси

неусетно вечер летна,

плъзнат шумно и кокетно

пиротските баронеси —

дами знатни, деликатни,

непознаващи греха.

Ха-ха-ха —

непознаващи греха!

 

Радки, Надки, Ценки, Ленки,

те госпожици са всички

из печатници студентки,

из шивални ученички.

Бавно крачат те и грачат:

„Ний сме дами, не шега!

Га-га-га —

ний сме дами, не шега!“

 

От Амура озарени,

хвърляйки на всяка крачка

най-префинена закачка,

се клатушкат вдъхновени,

импозантни, елегантни

пиротските господа.

Да, да, да —

пиротските господа.

 

В погледа им нежност свети,

в думите им свян цари;

вместо блудкави конфети,

мокри динени кори

полетяват, честитяват

ту главата, ту гърба.

Ба, ба, ба —

няма нищо! Веселба!

 

В полунощ щом сенки черни

разпрострат се неприветни,

ето рицарите сетни —

Бакхусови рожби верни

в такт залитат, нозе сплитат

и се питат, мила, те:

„Де, де, де,

моят дом де отлете?“

 

Падат, стават, пеят, плачат,

крачат, влачат се напред;

плахо гледа ги пазачът

на обществения ред,

зер са кротки в тез разходки

пиротските господа.

Да, да, да —

пиротските господа!