Христо Смирненски
Сянка

В градината понесе се вълна

от люлякова миризма —

и сетих песен да трепти

във моите гърди:

— Ура, днес люлякът цъфти!

 

Но в ритъма на тез слова

тогаз долових как едва

печален, смътен глас шепти:

— Напразно се опиваш ти,

защото той ще прецъфти.